Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Параскева Джукелова – една от "Клас 90"

Приказна работа – костюми, пеене, танци. Един свят, в който можеш да бъдеш всеки друг, но не и себе си. А може би тъкмо ти, твоето себе си, зарежда с енергията си този свят, разкрил се пред зрителите на сцената или на екрана. И Параскева Джукелова мечтае точно за това още от трети клас – за тайнството на актьорската професия.

Запленена от магията на театъра, днес е колкото актрисата от трупата на Първата ни сцена, толкова и жената, която с таланта си вдъхна живот на немалко персонажи в киното и на малкия екран. Сериалите я изкушават с възможността дълго да развива образите си, пример за това е ролята ѝ във "Вина". В киното още през 1993 година печели "Златна роза" за ролята си във филма "Сезонът на канарчетата“, който разказва за репресиите на комунистическия режим. В него играе самотна майка, а днес казва, че е в етап от живота си, в който играе предимно майки. Така е в най-касовия български филм за всички времена – "Гунди – легенда за любовта", където играе майката на легендарния футболист на "Левски" Георги Аспарухов – Мария, така е и във филма "Без крила" на Ники Илиев, където се превъплъщава в майката на Мишо – героя, около когото се развива историята, базирана на действителните събития от живота на параолимпиеца ни Михаил Христов.

В най-новия филм, който тръгна по кината с нейно участие, обаче е журналистка, която събира класа си от гимназията в една среща на отминали и неизживени мечти, сбъднати реалности и носталгия по младостта – дебютния филм на Бойко Боянов "Клас 90". Негов съсценарист е Станислав Тодоров - Роги, а в актьорския състав са още Юлиан Вергов, Стефка Янорова, Стефан Денолюбов, Биляна Петринска, Георги Златарев, Елена Атанасова, Любомир Нейков, Людмила Даскалова и Надя Конакчиева.

"Какво би се случило, ако едни хора погледнат през призмата на едни 30 години, които са преминали – какви са били тогава, за какво са мечтали, докъде са стигнали? Това е била първоначалната идея на филма – какво ще се случи, ако съберем след 30 години съученици. За конкретния случай това малко или много визира моето поколение. Ние с Бойко и с Роги сме от една, така да се каже, възрастова категория. Познаваме се с тях още от тези години – те бяха студенти в НАТФИЗ, когато аз, току-що завършила актриса, се запознах с тях и сме приятели още оттогава. 

Така че не е случайно участието ми във филма, Бойко ме покани, както и другите колеги, без кастинг. Имаме много общо и всички сме минали през тези сътресения и катаклизми на политически, икономически и всякакви други промени. Борили сме се, оцелявали сме. Сюжетът на филма предлага една такава гледна точна, една пауза в ежедневието ни – отиваш някъде, с хора, с които обикновено не си, и хем си припомняш младостта, хем си даваш ясна сметка къде си в момента – в реализацията си, в щастието си, в мечтите си", обяснява Параскева Джукелова.

Тя доброволно и с желание се отдавана на процеса по създаване на един филм или спектакъл. За нея той е игра, чисто забавление. Прецизна е, когато стъпва в обувките на героите си, и обича всички жанрове и ниши на актьорската професия – особено когато има режисьор, който може да ѝ помага да овладее хаоса вътре в себе си.

В "Кино с думи“ актрисата говори с любов за света на актьора и за вълненията, които предизвиква у зрителите един "Клас 90".

"Моят мотив да правя която и да е роля е именно това – да има някакъв момент, в който зрителят да се развълнува, да се припознае, да си зададе въпрос, да се разчувства", казва Джукелова. Според нея в хубавите филми ръка за ръка трябва да вървят забавата, тъгата и размислите.

В звуковия файл тя дава отговори и на въпросите:

  • · трудно ли е да се играе добър човек, или по-скоро е скучно?
  • · колко чупливи сме всъщност и защо е важно да виждаме и това в персонажите?
  • · доколко доброто възпитание пречи в живота?
  • · иска ли светът от нас да трупаме информация, или точно обратното?
  • · на какво ни учеше образователната система преди промените и на какво ни учи сега?
  • · защо трябва да проумеем, че никой и нищо не ни гарантира справедливост в живота?
  • · до какво води чакането и до какво – усещането за изпуснати влакове?
  • · чувство, обърнато назад, ли е вината?
  • · какво прави уникални моментите на сцената и тези пред обектива на кинокамерата?

Снимки –  "Клас 90" ФБ страница

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ан Апълбаум

Ан Апълбаум за автокрацията в света днес

Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...

публикувано на 19.04.25 в 09:45

Следата Шекспир – образование и бъдеще

За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..

публикувано на 19.04.25 в 08:55

Георги Заркин – писателят и журналист, който не преклони глава

85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..

публикувано на 18.04.25 в 16:27
Марио Варгас Льоса

Преводачката Емилия Юлзари за Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...

публикувано на 18.04.25 в 15:09

Българска следа в латвийския сериал "Съветски дънки"

Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..

публикувано на 18.04.25 в 13:05