През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.
Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да наблюдаваме навлизането на Луната в земната полусянка на 14 март сутринта – до лунния залез. Най-интересното явление за нас ще бъде пълното лунно затъмнение на 7 септември вечерта, по-голямата част от което ще можем да проследим след изгрева на Луната.
Пълно лунно затъмнение на 14 март ще може да се проследи от Атлантика, Северна и Южна Америка, Тихия океан и Арктика. Краят на затъмнението ще се наблюдава от Австралия, Япония и Източна Азия. От България ще можем да видим само началото на затъмнението от полусянката на Земята – до момента на залеза на Луната в 06:44 ч. за София. Напомняме, че в началото на затъмнението от полусянката, дискът на пълната Луна не изглежда по-различно от обичайния си вид, т.е. този етап от явлението не е атрактивен.
По време на затъмнението Луната ще бъде в съзвездието Лъв, а Слънцето – в Риби. Максималната фаза ще настъпи 3-4 дни преди лунния апогей. Това затъмнение е № 53 от саросна серия 123, която съдържа общо 72 лунни затъмнения, случващи се през един сароски цикъл, винаги при низходящия възел на лунната орбита. Началото на частично слънчево затъмнение на 29 март ще се наблюдава в североизточната част на Северна Америка, след което то ще продължи през о-в Гренландия, северния Атлантик, Северозападна Африка, по-голямата част от Европа и Западна Азия. Краят на явлението ще се наблюдава от Централна и Северна Азия.
Цялото явление ще може да се проследи от Арктика. В Южна Европа зоната на видимост на затъмнението ще достигне до Централна Италия, Хърватия, Северна Сърбия и Северозападна Румъния. От България явлението няма да може да се наблюдава. По време на затъмнението Слънцето и Луната ще бъдат в съзвездието Риби.
От нашата страна ще можем да наблюдаваме затъмнението след изгрева на Луната в 19:29 ч. за Варна и в 19:47 ч. за София. На 7 септември Слънцето ще залезе в 19:33 ч. за Варна и в 19:50 ч. за София, което означава, че отначало ще виждаме частично затъмнената Луна на фона на все още светлото дневно небе. При началото на пълната фаза в 20:31 ч. Луната ще бъде на височина 10° в по-сока изток-югоизток за наблюдател от Варна, и на височина 7° за наблюдател от София", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки.
Всички по-значими астрономически събития за тази година физикът разказва в книгата си "Гид на любителя астроном", чиято шеста книжка предстои да излезе от печат. Изданието е насочено към широкия кръг читатели, проявяващи интерес към тази наука и може да бъде полезно за любителите астрономи, при планирането на техните наблюдения.
Целия разговор на Ани Костова с физика Пенчо Маркишки от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР и личен архив
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
