А портретът от стената

В клуба на фоторепортера се състоя лекция на тема: "Официалният портрет на Доналд Тръмп – техниките, символиката и посланията". Фотожурналистът от в. "24 часа" Йордан Симеонов и политологът и преподавател в НБУ д-р Любомир Стефанов анализираха портрета на 47-ия американски президент, който предизвиква множество дискусии и дебати. Официалният портрет демонстрира държавността, но и какво още – попитах в "Мрежата" двамата лектори.

45-ият и 47-ият президент на Съединените американски щати

Любомир Стефанов: "Първият официален портрет и вторият официален портрет, освен че са на 45-ия и 47-ия президент, показват един и същ човек. На първия – той е  усмихнат и доволен от победата, а на втория – виждаме човек, може би също доволен от победата, но този път като че ли знаещ защо е победил и е много, много по-целеустремен да остави отпечатъка си, като че ли, по- устойчиво върху Съединените американски щати и върху всички нас."

Йордан Симеонов: "Най-забележителното е, че портретът на 47-ия президент няма нищо общо със стила на  официалните портрети досега и въобще със стила на всякакъв вид такова портретиране. Използвано е по такъв начин долното осветление като рисуващо, че портретът в много по-голяма степен напомня на злодей от киното, има театрално излъчване, даже може да се каже несериозно, заради това е леко гротескно, че на място, на което трябва да стои официалният портрет, стои нещо, което има стойност по-скоро художествена. Когато той се постави до останалите портрети на всички бивши президенти, то виждаме че стилистиката е съвсем различна.

Всички те са заснети в една светла гама, в която няма голяма разлика между светлината и сянката, всичките са заснети със странично и горно осветление, всичките портретирани са с неизменна усмивка. Винаги има един стремеж към баланс, към излъчване на спокойствие, на увереност, което трябва да бъде съвсем разбираемо, според мен.

Ще дам пример и с портрета на Еманюел Макрон, френския президент. При него апогеят на баланса и стремежа към хармония, към центризъм, към демонстриране на увереност, на демонстриране на контрол на ситуацията е търсен. Композицията е изключително изградена на принципа на симетрията. 

Двете половини на кадъра са до такава степен балансирани, че въздействат психологически на човек, който се успокоява, като го гледа, и се чувства спокоен, че нацията е в сигурни ръце... макар да е прекалено много символизмът в портрета на Макрон... Впечатляващ е контрастът с портрета на Тръмп, защото Тръмп има способността да не се съобразява с никакви стандарти освен със собствената си политическа интуиция и сега човек, който в рамките на американската традиция, явно това е съвсем нормално, може да продава и да прави милиони от портрети със своето изображение, защото то е много популярно, то няма никакъв проблем да реши да си направи официален портрет, на който изглежда като Ханибал Лектър."

Клишето за лошото момче

Любомир Стефанов: "Запознахме се в хода на президентската кампания, предшествала избора на Тръмп, че се водят няколко десетки дела срещу него и те не са приключили, в интерес на истината. В момента той е президент, но това не значи, че няма да стигне до някаква фаза. Тръмп опитва да прави това, което е, да показва, че има възмездие, опитва се да се изкара като супергерой, макар и злодей. Опитва се, така като го гледам визуално, да се прави на една доста по-състарена версия на известния супергерой Капитан Америка, само че отсъстващата част на тялото от снимката, т.е. тя е портрет в лице, създава едно напрежение, тъй като не знаеш какво прави извън кадър, ръцете му къде са, каква е цялостната  поза на тялото му. 

Играта със сенките остава едно такова впечатление, че от него може да се очаква неочакваното, не че не го видяхме по време на първия му мандат, но при втория има една като че ли прикрита злокобност. Дано се окажа неправ, но определено Тръмп търси някаква заигравка с американски стереотипи, а супергероите са един от тях. 

Американците обичат такива истории, те обичат победители, които са отписани, пък се завръщат триумфално и възтържествуват някакъв вид справедливост и правда. Въпросът е как това нещо ще бъде материализирано като политически управленски стил, защото визуалната част на Тръмп определено му подхожда много и той, както се казва, публично го е направил точно с такива похвати, прояви, появи, и си спомнете снимката от ареста му или ухото, простреляно при опита за покушение. Той е вдигнал юмрук на тази снимка, но не се чуват думите, които казва, а те са: "Битка, битка, битка", когато вдигна ръката си. Това при него лесно би било, да кажем, че е театралност, но всъщност е много добре отрепетирано и режисирано публично поведение. Той се готви, той е професионалист от абсолютно световна класа в това, което прави. А иначе снимката с юмрука ми напомня на плаката  от първата серия на онзи незабравим филм за боксьора Роки, от бедните квартали, а и между другото, вижте кои са неговите посланици в Холивуд – един от тях е Силвестър Сталоун и Мел Гибсън..."

Ах, тази игра със светлината

Йордан Симеонов: "Арнолд Нюман е един от великите фотографи, който е във всички учебници, в които се говори за история на фотографията. Говорим за годините след Втората световна война, изключително прочут портретист по целия свят, има забележителни портрети, които са тиражирани в милиони екземпляри, познати са на поколения от хора. Стана дума за него, защото на пръстите на едната ръка се броят портретите, въобще в историята на фотографията, които имат много силно политическо послание. Които са официални и в тях е закодирано с визуални средства – като осветление, композиция и т.н. – някакво политическо или морално послание.

Един от тези портрети е, според мен, последният на Тръмп, въпреки че нещата са различни в някакъв степен, но друг такъв портрет, който Арнолд Нюман прави на немския индустриалец Круп след Втората световна война, който е човек от немския  индустриален елит по времето на ВСВ, който е оправдан по време Нюрнбергския процес и по стечения на обстоятелствата на Арнолд Нюман, който е евреин, му е предложено да направи негов официален портрет... Времето е към 60-те години на миналия век. Той поема поръчката след първоначален отказ и от моя гледна точка той демонстрира брилянтни способности да използва средствата на фотографията, така че да изрази каквото си поиска... Човекът е сниман така, че неговият обществен образ е демонизиран само чрез осветлението, което Арнолд Нюман е използвал."

А портретът от стената, който ни следи

Любомир Стефанов: "Всички тези изразни средства на професионалната фотография изграждат портрет, който странно или не има едно послание, но то се чете по един начин в САЩ и по друг начин извън Америка. За американците това е човек, който е минал през много неща, включително през покушение срещу живота му, белегът се вижда на ухото му и те знаят че това е техният човек, техният герой, което е изстрадал всичко това, за да стигне до този пост, и да кажем, че вярват малко или много на обещанията му, че го е направил заради тях, т.е. собственият си успех е сложил като гаранция, че ще успее държавата, която той ще ръководи от тяхно име за четири години. 

А посланията към света са, че Тръмп знае, вижда и следи всички неща, които ще предложи, ще инициира, ще направи или не, и няма да остави този път да се разминат някои неща, които той, като президент на Съединените щати, няма да харесва, и виждате като илюстрация на това купчината с изпълнителни заповеди, които подписа, директните заплахи за анексиране на Гренландия, Панамския канал, подигравките по адрес на Канада, преименуването на Мексиканския залив. Куп неща се случват, които като че ли показват, че този човек е решителен, поел е в една посока и ще върви по нея и има твърдост в погледа му, който като че ли ни задължава да му вярваме. Сега дали тази посока е правилнат, предстои да разберем."

Йордан Симеонов: "Любимият  ми портрет от потретите на големите хора е може би този на Уинстън Чърчил, който носи името "Ревящият лъв". Но все пак най-любимият ми портрет е на Стравински, направен от Арнолд Нюман. Нюман казва, че портретите и снимките ние правим с душата си и с със сърцето си, а не с фотоапарат."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Михайлина Павлова, Администрация на Белия дом, ЕПА/БГНЕС, АП/БТА, Елисейски дворец

• Легендата във фотографията Арнолд Нюман с изложба в София