На театър между Ню Йорк и София

Във фокуса на рубриката "Моментна снимка" са сценичните събития  на януарския нюйоркски афиш. Разговорът се съсредоточава върху "Кабаре" – мюзикъл на Джо Мастъроф, Джон Кандър и Фред Еб. Постановката на Ребека Фрекнал в нюйоркския The August Wilson Theatre, трансформиран до неузнаваемост, върви под заглавието "Кабаре в клуба Кит Кат".

Интимно осветени маси са разположени около кръгла дървена сцена – малкото пространството за игра на тази сцена, с минимален декор и реквизит, съсредоточава зрителското внимание изцяло върху актьорите. Началото е леко и приповдигнато - барабани и чинели известяват появата на водещия Адам Ламбърт, който приветства публиката с широка усмивка и настойчиво съветва да забравим за реалността. Постепенно, не остава и следа от очарователната му любезност, заменена от смразяващи духа интонации – предстои нещо плашещо и безцеремонно, в което няма място за щастието и любовта на Сали Боулс (в ролята е Аули'и Кравальо). Виртуозен и изобретателен във всяко отношение спектакъл, много важен и като работа с пространството. Сценографът Том Скът, носител на наградата "Тони"  за 2024 г. за най-добър сценичен дизайн в мюзикъла за "Кабаре в клуба Кит Кат", казва при получаване на наградата:

"…Трябва да мислим как да променяме пространствата не само, за да привличаме нови публики, а и да накараме театъра да се среща с други форми на изкуството, да се слива, да се прелива и да разчупва формите си."

Разговорът в "Моментна снимка" продължава със софийски акценти – премиера на Театър 199 "Валентин Стойчев" на пиесата "Швейцария" от Джоана Мъри-Смит, превод Златна Костова, постановка на Владимир Люцканов с участието на Станка Калчева, Боян Арсов. Пиесата е среща с възрастната вече писателка Патриша Хайсмит, в чийто живот нахлува изпратен от издателите й младеж, за да я убеди да напише продължение на серията ѝ за Том Рипли — интригуваща история с майсторски превъплъщения. Изпълнението на Станка Калчева в ролята на Патриша Хайсмит завладява с елегантното си остроумие и черен хумор, характерен за майсторката на съспенса.

Финалът на рубриката е посветен на Вячеслав Парапанов – мащабен сценограф, работил в тандем с Иван Добчев, Маргарита Младенова, Александър Морфов, напуснал ни преди броени дни – пример за голямата сила на художника в театъра да създава светове.