Колко силно говорят страховете ни и колко раним е вътрешният ни свят? До какво може да ни доведе критиката и възможността да бъдем видени, но не и оценени? Да бъде разбран ли е това, което човекът най-силно желае? А ако е артист – това желание засилва ли се?
Има ли въпроси – има и кой да предизвика размисъл върху тях. Новият български филм "Терапията", който вече е по-кината, припомня на зрителите, че всяка секунда напред е секунда по-малко и всеки сам трябва да реши как иска да я изживее. Ще рисува ли с цветовете на страха, или просто ще ги остави да засъхнат по него?
Филмът на режисьора Станислав Христов, създаден от независимата продуцентска компания First Draft, основана от Красимира и Антон Белеви, е психологическа драма, която навлиза в съзнанието на група артисти, изпаднали в творческа криза. Ексцентрична психоложка започва да изследва страховете и вътрешните прегради на художниците, които не спират да ги задушават и да възпират както мечтите им, така и таланта на всеки от тях.
В "Кино с думи" сценаристката, продуцент и главна актриса във филма Красимира Белев и актьорът, който играе порасналото вече дете чудо, Севар Иванов, разказаха как самите те разбират идеята за страха като мотивация и времето като причина да вървим напред към себе си.
Една от основните идеи на филма е да провокира зрителя да се вгледа в собствения си свят и да осъзнае кои са най-съкровените му желания. Обикновено там, където е страхът, там са и желанията ни. Затова и е хубаво да възприемаме страха като посоката, към която трябва да вървим, а не като посоката, от която трябва да бягаме. Според актьорите в "Терапията" обаче не бива да оставяме страхът да ни превземе дотолкова, че да ни доведе до блокаж, какъвто е случаят с героите във филма. Страхът трябва да е по-скоро мотиватор, отколкото оправдание за липсата ни на действия. Много често оставим ли го да ни завладее, това означава, че вече сме изгубили себе си.
Филмът, който е пълнометражен дебютен за режисьора, продуцента, оператора и сценариста си, е един поглед към времето, което се явява най-ценният ни ресурс. Ресурс, който обаче сме склонни най-често да пилеем. Въпросът, както става ясно и от психологическата драма, е в това как да използваме времето си така, че да сме щастливи с живота си и с изборите, които правим.
"Терапията" говори за онова усещане, при което сме в позиция на непрестанно чакане животът да ни се случи. То, оказва се, идва от факта, че всъщност не сме на мястото си и не правим това, което искаме. Животът не започва тогава, когато някой ни даде разрешение за него, а когато сами го вземем в ръце и изберем да сме щастливи в този един-единствен момент, с който разполагаме.
Всеки артист иска да сподели изкуството си с хората, макар и да изпитва страх от това как ще бъде възприето то. Артистът, както смятат Севар Иванов и Кристина Белев, очаква не обратната връзка в чист вид, а самата критика в здравословни дози. Според актьорите не е нужно изкуството да е перфектно, дори завършено, за да бъде показано. Понякога тъкмо незавършеното изкуство е причината да искаш да продължиш да твориш и да изразяваш себе си. В много от случаите успехът се корени в това да знаеш защо създаваш дадено нещо и какво искаш да кажеш с него. Да знаеш дали го правиш в името на резултата, или в името на процеса.
В звуковия файл можете да чуете още за това:
· Защо винаги става въпрос за нас и именно ние мислим най-много за себе си?
· Колко е страшно да се страхуваме?
· По какъв начин усещането да си в чакалнята на живота си е съпоставимо с процесите на снимачната площадка и може ли чакането да се възприеме като съзряване?
· Къде е границата между това да искаш да бъдеш видян и да се струваш от това колко от теб всъщност ще видят?
· Трябва ли всеки да има свободата да вижда изкуството по свой собствен начин?
· Важно ли е да овладеем умението да знаем кога да спрем с това, с което сме се захванали, и защо е добре винаги да сме на нисък старт?
· Създава ли се химията между хората в един работен процес, или тя е нещо, което се ражда?
· Дали в края на всеки наш ден, когато се приберем вкъщи, сме една идея повече от това, което сме били преди това?
· Какво прави филмът "Терапията" полезен за своите зрители?
В него участват още Станка Калчева, Лили Сучева, Леонид Йовчев, Розалия Абгарян, Теодор Папазов, Недиляна Павлик, Аладин Алиибрахим, Виктор Младенов, Божидар Попчев, Стефани Рачева и Марианна Георгиева. Композитор е Георги Стрезов, а оператор – Михаил Михов.
Алтернативното в културата и в живота ни се обсъжда в това издания на "Гласът на времето". Участват: Данислава Делчева, Тончо Краевски, Милена Николова-Миленита и Ангел Каспарянов. Дискусията минава през музиката, опозицията алтернативна срещу “мейнстрийм” култура и разликите в артистичните подходи през 90-те и днес. Събеседниците отговарят..
В епизод 590 "Трамвай по желание" насочва вниманието на своята публика към провокативната постановка на продуцентската къща "Гръм и тряс", скандално озаглавена "П.О.Р.Н.О.". Стожерите на благоприличието няма защо да се шокират, защото, макар и провокативна, темата на спектакъла е не само обществено приемлива, а и обществено необходима. Става дума..
Международният кинофестивал, който тази година ще се проведе в Кан между 13 и 24 май , разпространи официалната си визия, съобщи за "Артефир" кинокритичката Павлина Желева , която следи събитието отблизо. По традиция плакатите на Кан често отбелязват годишнини от създаването на емблематични филми. Много известни актьори, между които Ингрид..
"Маршът Компарсита" се нарича новата книга на Петринел Гочев, която снощи беше представена в Драматичен театър - Габрово. На 15 май авторът ще има премиера и съвместна изложба, заедно с Гергана Змийчарова в BKI Haus Wittgenstein - Виена. През юни на Фестивала на камерните спектакли във Враца сборникът с новели "Маршът Компарсита" отново ще бъде..
На 15 май (четвъртък), от 18.30 ч. в галерия "Синтезис" се открива изложбата "Честно казано, искам да се храня само с мъгла, като отшелник" на белгийската визуална артистка и фотографка Катрин Лонгли . Тя е родена в Белгия през 1980 г., живее и работи в Брюксел. Завършва фотография, комуникационни изследвания и антропология. Артистичният ѝ подход е..
"Terra Култура" пренася своите слушатели в света на наивизма с цвят, аромат и вкус от детството. За опита да върнем изгубеното чудо обратно в живота..
Ние хомо сапиенс ли сме или хомо Цапиенс? Кога и как потребителската култура излезе от рамките на "културното" и се превърнахме в едни машини за..
Шумен е домакин на едно от най-значимите културни събития в България – Международния фестивал "Друмеви театрални празници". Неговото 34-то издание включва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg