Колко силно говорят страховете ни и колко раним е вътрешният ни свят? До какво може да ни доведе критиката и възможността да бъдем видени, но не и оценени? Да бъде разбран ли е това, което човекът най-силно желае? А ако е артист – това желание засилва ли се?
Има ли въпроси – има и кой да предизвика размисъл върху тях. Новият български филм "Терапията", който вече е по-кината, припомня на зрителите, че всяка секунда напред е секунда по-малко и всеки сам трябва да реши как иска да я изживее. Ще рисува ли с цветовете на страха, или просто ще ги остави да засъхнат по него?
Филмът на режисьора Станислав Христов, създаден от независимата продуцентска компания First Draft, основана от Красимира и Антон Белеви, е психологическа драма, която навлиза в съзнанието на група артисти, изпаднали в творческа криза. Ексцентрична психоложка започва да изследва страховете и вътрешните прегради на художниците, които не спират да ги задушават и да възпират както мечтите им, така и таланта на всеки от тях.
В "Кино с думи" сценаристката, продуцент и главна актриса във филма Красимира Белев и актьорът, който играе порасналото вече дете чудо, Севар Иванов, разказаха как самите те разбират идеята за страха като мотивация и времето като причина да вървим напред към себе си.
Една от основните идеи на филма е да провокира зрителя да се вгледа в собствения си свят и да осъзнае кои са най-съкровените му желания. Обикновено там, където е страхът, там са и желанията ни. Затова и е хубаво да възприемаме страха като посоката, към която трябва да вървим, а не като посоката, от която трябва да бягаме. Според актьорите в "Терапията" обаче не бива да оставяме страхът да ни превземе дотолкова, че да ни доведе до блокаж, какъвто е случаят с героите във филма. Страхът трябва да е по-скоро мотиватор, отколкото оправдание за липсата ни на действия. Много често оставим ли го да ни завладее, това означава, че вече сме изгубили себе си.
Филмът, който е пълнометражен дебютен за режисьора, продуцента, оператора и сценариста си, е един поглед към времето, което се явява най-ценният ни ресурс. Ресурс, който обаче сме склонни най-често да пилеем. Въпросът, както става ясно и от психологическата драма, е в това как да използваме времето си така, че да сме щастливи с живота си и с изборите, които правим.
"Терапията" говори за онова усещане, при което сме в позиция на непрестанно чакане животът да ни се случи. То, оказва се, идва от факта, че всъщност не сме на мястото си и не правим това, което искаме. Животът не започва тогава, когато някой ни даде разрешение за него, а когато сами го вземем в ръце и изберем да сме щастливи в този един-единствен момент, с който разполагаме.
Всеки артист иска да сподели изкуството си с хората, макар и да изпитва страх от това как ще бъде възприето то. Артистът, както смятат Севар Иванов и Кристина Белев, очаква не обратната връзка в чист вид, а самата критика в здравословни дози. Според актьорите не е нужно изкуството да е перфектно, дори завършено, за да бъде показано. Понякога тъкмо незавършеното изкуство е причината да искаш да продължиш да твориш и да изразяваш себе си. В много от случаите успехът се корени в това да знаеш защо създаваш дадено нещо и какво искаш да кажеш с него. Да знаеш дали го правиш в името на резултата, или в името на процеса.
В звуковия файл можете да чуете още за това:
· Защо винаги става въпрос за нас и именно ние мислим най-много за себе си?
· Колко е страшно да се страхуваме?
· По какъв начин усещането да си в чакалнята на живота си е съпоставимо с процесите на снимачната площадка и може ли чакането да се възприеме като съзряване?
· Къде е границата между това да искаш да бъдеш видян и да се струваш от това колко от теб всъщност ще видят?
· Трябва ли всеки да има свободата да вижда изкуството по свой собствен начин?
· Важно ли е да овладеем умението да знаем кога да спрем с това, с което сме се захванали, и защо е добре винаги да сме на нисък старт?
· Създава ли се химията между хората в един работен процес, или тя е нещо, което се ражда?
· Дали в края на всеки наш ден, когато се приберем вкъщи, сме една идея повече от това, което сме били преди това?
· Какво прави филмът "Терапията" полезен за своите зрители?
В него участват още Станка Калчева, Лили Сучева, Леонид Йовчев, Розалия Абгарян, Теодор Папазов, Недиляна Павлик, Аладин Алиибрахим, Виктор Младенов, Божидар Попчев, Стефани Рачева и Марианна Георгиева. Композитор е Георги Стрезов, а оператор – Михаил Михов.
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg