Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Носят ли наказателна отговорност извършители на тежко деяние с психично заболяване?

Настаняването на лица за психиатрично лечение – какво казва законът?

адв. Петър Николов и Анелия Торошанова
Снимка: БНР

Настаняването на лица за психиатрично лечение – какво казва законът? Носят ли наказателна отговорност извършители на тежко деяние, които имат психично заболяване? През последните дни имаше два изключително неприятни инцидента. Мъж, който два поредни дни беше заснет да се хвърля под коли на столичния булевард "Борис III", в последствие се самоуби, като скочи от 5-ия етаж на сграда в кв. "Младост". Друг инцидент – в столицата 22-годишна жена нападна с нож 3-ма души на бул. "Витоша" в района на Южния парк. Нападателката е с явни психични отклонения и поставена тежка психиатрична диагноза. За какво говорят тези, а и други неспоменати случаи? Какво се случва/не се случва в системата?

Адв. Петър Николов – консултант на предаването "Законът и Темида", коментира:

"Това са два класически за правото случаи. В единия се касае за  вероятно настаняване на принудително лечение, когато извършителят на едно престъпление страда от психично разстройство. В другия случай се касае за една неосъществено настаняване за лечение по Закона за здравето, доколкото лицето не е извършило престъпление (човекът, който е сложил край на живота си) – той е бил успокоен с една инжекция и пуснат. В първия случай извършителят е задържан, след това ще бъде направена експертиза и ще бъде съответно настанено с решение на съда по НК и НПК. 

В другия случай в Закона за здравето виждаме една откровена дупка, защото едно лице, което очевидно страда от душевно заболяване и е опасно за себе си и околните, не се въдворява навреме за лечение. В крайна сметка резултатът е край на човешки живот, защото държавата и системата не се грижат достатъчно за страдащите от психични заболявания, а те, за съжаление, стават все повече, с оглед на качеството на живот и на стреса, в който живеем. Никой от нас не е застрахован...

Трябва да се направи спешна законодателна промяна – в Закона за здравето, а може би и в Гражданския процесуален кодекс в тази връзка, защото трябва да бъдат въведени едни бързи производства в Наказателно-процесуалния кодекс. В момента самата процедура по настаняване за лечение е много бавна и сложна. 

В момента вие при досег с такъв човек трябва да подадете жалба в полицията, полицията евентуално да образува проверка, която, първо, да установи и намери това лице, да установи самоличността му, да снеме обяснения от свидетели и пострадали и едва тогава прокуратурата да внесе искания в съда, да образува дело, да се назначи вещо лице, служебен защитник на евентуално психично болното лице... Много бавна и тромава процедура, свързана с призоваване, неявявания в съда, многократни отлагания на делата, дълги полицейски проверки, от които накрая няма никакъв ефект, защото вече се е стигнало до правонарушения – било вреди, причинени на граждани, било престъпления от общ характер...

Това, което съществува като правна рамка, за мен не е достатъчно. Трябва да има законодателна промяна, защото в последно време се наблюдава ръст на тези случаи, напрежението в обществото е голямо и това определено влияе на обществените отношения."

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимката е илюстративна 

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15