Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Носят ли наказателна отговорност извършители на тежко деяние с психично заболяване?

Настаняването на лица за психиатрично лечение – какво казва законът?

адв. Петър Николов и Анелия Торошанова
Снимка: БНР

Настаняването на лица за психиатрично лечение – какво казва законът? Носят ли наказателна отговорност извършители на тежко деяние, които имат психично заболяване? През последните дни имаше два изключително неприятни инцидента. Мъж, който два поредни дни беше заснет да се хвърля под коли на столичния булевард "Борис III", в последствие се самоуби, като скочи от 5-ия етаж на сграда в кв. "Младост". Друг инцидент – в столицата 22-годишна жена нападна с нож 3-ма души на бул. "Витоша" в района на Южния парк. Нападателката е с явни психични отклонения и поставена тежка психиатрична диагноза. За какво говорят тези, а и други неспоменати случаи? Какво се случва/не се случва в системата?

Адв. Петър Николов – консултант на предаването "Законът и Темида", коментира:

"Това са два класически за правото случаи. В единия се касае за  вероятно настаняване на принудително лечение, когато извършителят на едно престъпление страда от психично разстройство. В другия случай се касае за една неосъществено настаняване за лечение по Закона за здравето, доколкото лицето не е извършило престъпление (човекът, който е сложил край на живота си) – той е бил успокоен с една инжекция и пуснат. В първия случай извършителят е задържан, след това ще бъде направена експертиза и ще бъде съответно настанено с решение на съда по НК и НПК. 

В другия случай в Закона за здравето виждаме една откровена дупка, защото едно лице, което очевидно страда от душевно заболяване и е опасно за себе си и околните, не се въдворява навреме за лечение. В крайна сметка резултатът е край на човешки живот, защото държавата и системата не се грижат достатъчно за страдащите от психични заболявания, а те, за съжаление, стават все повече, с оглед на качеството на живот и на стреса, в който живеем. Никой от нас не е застрахован...

Трябва да се направи спешна законодателна промяна – в Закона за здравето, а може би и в Гражданския процесуален кодекс в тази връзка, защото трябва да бъдат въведени едни бързи производства в Наказателно-процесуалния кодекс. В момента самата процедура по настаняване за лечение е много бавна и сложна. 

В момента вие при досег с такъв човек трябва да подадете жалба в полицията, полицията евентуално да образува проверка, която, първо, да установи и намери това лице, да установи самоличността му, да снеме обяснения от свидетели и пострадали и едва тогава прокуратурата да внесе искания в съда, да образува дело, да се назначи вещо лице, служебен защитник на евентуално психично болното лице... Много бавна и тромава процедура, свързана с призоваване, неявявания в съда, многократни отлагания на делата, дълги полицейски проверки, от които накрая няма никакъв ефект, защото вече се е стигнало до правонарушения – било вреди, причинени на граждани, било престъпления от общ характер...

Това, което съществува като правна рамка, за мен не е достатъчно. Трябва да има законодателна промяна, защото в последно време се наблюдава ръст на тези случаи, напрежението в обществото е голямо и това определено влияе на обществените отношения."

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимката е илюстративна 

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Несигурното, но адаптивно младо поколение: Изводи от мащабно проучване

През последните дни сериалът "Юношество" разбуни обществения дебат, провокирайки размисли за средата, в която израстват днешните млади хора. Той насочи вниманието към начина, по който възрастните често подценяват факторите, формиращи съзнанието и поведението на новото поколение. В предаването "Време за наука" гостува Яница Петкова от агенция..

обновено на 01.04.25 в 14:38

Птиците и щастието: Как 1 април ни напомня за връзката им

Освен Ден на шегата, 1 април е и Международен ден на птиците – една от най-старите дати в природозащитния календар . По този повод д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет и част от общността "Дивата София" споделя своите наблюдения за връзката между присъствието на птици в ежедневието ни и усещането за щастие...

обновено на 01.04.25 в 14:03

Мила Ненова: Инвеститорите в България заслужават признание за труда си

В навечерието на връчването на наградите "Инвеститор на годината", Мила Ненова , изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, сподели в ефира на "Нашият ден" важността на тези награди за икономиката на страната и усилията, които се полагат за подобряване на инвестиционния климат в България. Тя подчерта, че събитието е не само..

обновено на 01.04.25 в 11:49
Зорница Гъркова и Ангел Живков

Обратно в училище

Гимназията по механизация на селското стопанство "Пейо Яворов" в гр. Гоце Делчев изглежда е едно от най-бързо развиващите се училища в страната. Дори ако вземем само един от показателите – постоянно увеличаващият се брой на учениците – няма да сгрешим, ако допуснем, че тази гимназия дава надежда за бъдещето на селското стопанство в България. За..

публикувано на 01.04.25 в 10:50

Клуб по орнитология стартира в Деня на шегата

1 април е не само Денят на шегата, а и Международният ден на птиците. Във Велико Търново днес, от 18:00 часа, в ТАМ – пространство за културни събития и социални инициативи, ще бъде създаден клуб по орнитология "В света на птиците". Негов инициатор е екологът Красимир Христов. С него разговаря редакторът Ани Маринова. Слушайте! 

обновено на 01.04.25 в 09:31