В понеделник, 17 февруари, от 18 часа в концертната зала на Националната музикална академия в София ще се състои официалното представяне на наскоро издадената книга с новооткрити писма на Любомир Пипков до неговите родители от Париж. Писмата датират от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, когато големият български композитор е живял, учил, музицирал и творил във френската столица. Изданието е подготвено от проф. Юлиан Куюмджиев – изтъкнат преподавател, главен редактор на списание "Музикални хоризонти", автор на важни за българското музикознание трудове. Той решава да направи нещо ново и различно по повод годишнината от рождението на Пипков (6 септември 1904 - 9 май 1974).
Ю.К. : Аз не знаех за тези писма, но първо дългогодишната ми работа с архиви, защото вече 20 години аз работя с архивите на Константин Илиев, Лазар Николов - издадох кореспонденцията между тях, с архива на Христо Манолов, Димитър Ненов… Говорих с Ани Вълчанова – внучката на Пипков, да прегледам архива. Тогава извън основния архив тя попадна на една купчина от писма – абсолютно непознати. Когато започнах да ги преглеждам, видях, че това е невероятно богатство, защото това е младият Пипков, който пише до своите родители. За съжаление писмата на неговите родители до Пипков не са се запазили със съвсем малки изключения и затова не съм ги публикувал. Но почти във всяко писмо на Пипков става дума за кореспонденцията му с родителите. Вероятно техните писма са се загубили при пътуването към България.
Ц.Т.: С този архив десетилетия наред работеше проф. Иван Хлебаров – той е утвърденият изследовател на творчеството на Пипков, но той не е попаднал на тези писма. Интересно защо?
Ю.К.: Е, това не мога да кажа, но доколкото разбрах от Ани (Вълчанова), самата Яна Пипкова (дъщерята на Л. Пипков – бел. ред.) не ги познаваше. Просто това беше откритие и за тях… Безспорно е, че този голям масив от текстове – това са над 150 писма, внася нова информация, нови факти, които проф. Хлебаров просто не ги е знаел. Разбира се, той пише за ранните години, ползва документи от архива, пак от ранните години, но не тези писма, които хронологически обхващат целия този период. Така че безспорно се появяват различия в изводите… Моята работа в случая беше просто да представя този огромен изворов материал, който е много важен за мен.
Ц.Т.: Книгата може да бъде отправна точка за нови научни изследвания, нали?
Ю.К.: Точно така, би могла да бъде, разбира се. Защото все пак в някакво отношение тя го разкрива в друга светлина.
Още съвсем нова информация за годините на Любомир Пипков в Париж; за срещите с именити български и световни музиканти; за факта, че Пипков се е записал да учи музикология в Сорбоната; за замисъла и дори написването на част от текста на книга, посветена на съвременната френска музика; както и за желанието на младия композитор и пианист да се занимава сериозно с дирижиране, можете да научите от разговора с проф. Куюмджиев в предаването "Неделен следобед".
Над 90 прояви са включени в предстоящото 56-о издание на Софийски музикални седмици. За първи път в родния ефир директорът на фестивала Момчил Георгиев разкри акцентите в програмата на форума. Мотото тази година е "Произведено в България". Ще бъдат отбелязани няколко значителни годишни, между които 175 години на първия български оркестър с..
Роден в Берлин, но с български корени, Стефан Голдман е артист, добре познат на родната сцена. Диджей, продуцент, музикален изследовател и собственик на лейбъла Macro Recordings, Голдман често прекрачва границите на клубната музика и именно в този по-експериментален контекст ще бъде неговият концерт на 8 май в клуб Mesmeric в компанията на..
Таня Симеонова е работила като журналист в БНР и като директор на студентското радио "Алма Матер". Сега е зам.-директор на Национален музикален театър и студент по музикално-сценична режисура. Семейната връзка с Музикалния театър и да бъдеш част от него. Защо музиката на Имре Калман "те кара да пееш и летиш"? Терапия ли е оперетата? Да загубиш..
Доминик Милър. Цар на акордиката и синкопа – импровизационна многопластова музика, която тренира ушите за по-правилно възприемане на трудното, но истинско съвършенство. Синонимът на музикалния оригинал е Китара. Един от най-нежните, елегантни и изтънчени майстори на този инструмент. И чак след това – първа жица и бендлидер на вездесъщия Стинг,..
Роберто Фонсека , номинираният за "Грами" пианист от Buena Vista Social Club, ще представи за първи път в България своя квартет на сцената на SoFest Spring. Фестивалът, който вече 8 години предлага разнообразие от изкуство във всякакви форми, отново е подготвил три издания за 2025 година. От 8 до 11 май на сцените на City Stage и Sofia Live Club ще..
Предстои седмото издание на Фестивала на българската книга в средата на юни в Брюксел. Той се организира от Българската културна асоциация в Белгия,..
В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но..
Роден в Берлин, но с български корени, Стефан Голдман е артист, добре познат на родната сцена. Диджей, продуцент, музикален изследовател и собственик..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg