Памет за издателя Иван Богданов

Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади автори през март в Карлово, Пловдив и София. Пълен с енергия, седмица преди това беше представил като издател поредната премиера, а аз му бях обещала среща със слушателите на “Артефир”.

Не подозирах, че ще бъде последна.

Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация "Буквите" – така най-често се представяше, тъй като пишещите, а и много от четящите хора го познаваха. Повече като издател, по-малко като автор. Остави след себе си осем свои книги и кучето Сара, увековечено в “Сара и други любови”. Както и романите "Самотата спи на възглавницата ми" (2016) и "Самотата (не) спи на възглавницата ми"(2018).

Учреди “Буквите” – фондация и сайт, създадени, за да дават възможности и място за изява на нови имена. Да публикуват и да срещат автори с други като тях. Искаше сайтът Bukvite.bg да живее, а в него пишещите да обменят идеи. Работеше с всички сили за тази кауза. Надяваше се да помага с вещината си на издател и на автор. Може би затова Bukvite.bg се превърна в средище на хора, които обичат литературата.

За неговата отдаденост имам спомен от времето на пандемичната 2020 година, когато се появи алманахът "Нова българска литература. Хумор и сатира”. Издателят Иван Богданов спретна голяма премиера. Почти същата като предишната, пред Първо студио в БНР. Тази обаче беше виртуална, участваха още повече автори, а събитието можеше да се гледа от цял свят. Помня също, че тогава от съображения за сигурност в "Артефир" не канехме гости и Богданов се шегуваше утешително как Covid кризата преподрежда приоритетите ни – ставаме все по-гъвкави и изобретателни.

Част от този телефонен разговор в “Артефир” с издателя Иван Богданов от 2020 година сега звучи в негова памет. В деня (19.02), в който ще го изпратят в родния му Шумен.

Това не е отсъствие, това е промяна в присъствието.

Сайтът му Bukvite.bg остава.

Чуйте звуковия файл.