152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници. Събеседници са историкът професор Пламен Митев, както и литераторите Румен Денев и Балчо Балчев. Пламен Митев очертава състоянието на днешното историческо знание за Левски, особено що се отнася до републиканските му убеждения, както и разглежда аналитично въпросите имало ли е предателство или не, какво е било отношението на Османската империя към фигурата на Левски и действителните причини за смъртната присъда над карловския герой.
Румен Денев разказва за причините да вплете пиеса, в която Левски е оцелял, и живее след Освобождението, в новия си роман "Бреговете на Бохемия". Балчо Балчев изчита известното си стихотворение "Господнята молитва на дякон Игнатий", като прозвучава и рок композиция по текста му.
Участниците в разговора се спират особено върху въпроса нужна ли е национална митология, какви са приносите за нея на автори като Иван Вазов и Христо Ботев, и доколко идеалът и саможертвата допринасят за изграждане на националния характер.
Предаването можете да чуете в звуковия файл.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
