При момчетата от "Азов" всичко е много просто – живи са, войната продължава

Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва  от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица Радева, кореспондент на OffNews в Украйна, получила достъп до "12-та бригада със специално предназначение Азов".

Защо в Украйна

"Още в началото на пълномащабната война бях много впечатлена от това, което направиха момчетата от "Азов" в "Азов Стал". Те реално 86 дни държаха отбраната на Мариупол при нечовешки условия. И друго, аз обичам Украйна, била съм там преди началото на пълномащабната война и според мен, когато обичаш дадена държава, не може да си там само когато е лесно, а напротив, когато има проблеми, трябва да си там и да помагаш. Смятам, че това, което правя, е полезно и за България, защото моите разбирания са, че ако войната не спре в Украйна, Русия ще тръгне към други страни, към нашата в това число. 

Това, че мога на място да виждам какво се случва, да пиша репортажи, ще помогне на хората в България. Разбира се, на радикализираните не мога да повлияя, но според мен в България има около 20% хора, които са в подкрепа на Украйна, и около 20%, които са за Русия. Обаче на по-голямата част от населението въобще не им пука за това, което се случва, и не си дават сметка, че войната сега е там, но може да дойде и при тях. Именно за тези хора правя репортажите си, за да имат достъп до информация от първо лице."

Градовете на фронта

"Бях в Покровск, в Лиман, в Краматорск, в Славянск и други. Бях в градове, през които фронтът е минал дори два пъти. Бях в в Изюм, където скоро установиха самоличността на цивилни местни хора в масовите гробове. Изюм, който беше напълно разрушен и сега се възстановява, доколкото може. Там съм направила може би най-страшната си снимка на ракета, която е попаднала в жилищна сграда. Сградата по средата липсва и е от едната страна е останала все едно половин стая и се вижда как в гардероба висят дрехите на човек, който е живял там."

Митът – не си струва да се воюва за окупираните и билите в окупация територии

"Не, не съм съгласна. Има хора, които са под окупация и помагат както могат на Украйна. Да дам пример. Не дай Боже, хипотетично, Турция напада България и завзема Кърджалийска област. И какво, ние се отказваме от тези наши съграждани ли? Има много примери за хора, които не са повлияни въобще от руската пропаганда."

Как изглежда един ден в град на фронта

"Навсякъде има мобилни укрития по улиците, защото ракетите идват твърде бързо. Почти постоянно има обстрели. Комендантският час е много по-дълъг отколкото в другите части на страната. Има градове, в които хората живеят в мазетата си, под земята, за да се спасят от обстрелите. Има градове, в които няма останали здрави сгради. Има градове, в които хората живеят без ток, отопление и вода, а там температурите не са като тук. На нас сега тук ни е студено на минус 14 градуса, а там става много по-студено. Когато градът е много близко до фронта и е под постоянен обстрел, младите семейства с деца ги евакуират, защото няма дете, което трябва да живее под постоянен обстрел."

Руските лагери за военнопленници

"По повод военнопленниците, искам да говоря и на тези хора, които са на страната на Русия, защото това е проблем на цялото човечество, че в 21-ви век се прилагат такива мъчения и зверства в руските лагери. Има хора, които са ми реагирали със смях на публикациите за зверствата срещу пленените украински войници. Не го разбирам и не разбирам как човешко същество прави тези издевателства на друго човешко същество и се прибира вкъщи, при децата си, при жена си, като знае, че днес е пускал ток по мъжките полови органи на човек или го е пребил до смърт. Въпросът не е войната или кой на коя страна е. Това просто не е човешко."

Украинските лагери за военнопленници

"До руските военнопленници в Украйна имат достъп всички международни организации: "Червеният кръст", "Червеният полумесец", представители на ООН и една камара журналисти. Руските военнопленници имат право веднъж в седмицата да звънят вкъщи, в Русия, имат право да работят и част от парите, които изкарват, остават за тях. Имат магазин на територията на тези лагери. Ядат по три пъти на ден и просто е достатъчно да се видят снимки на освободени от руски и от украински плен войници. Руснаците, които са били в украински плен, изглеждат нормално, украинците, които идват от руски плен, са като от концентрационен лагер. Но украинците, които са преживели руски плен, тях няма какво повече да ги изплаши, защото няма какво по-страшно от това да ти се случи. Руският плен е по-страшен и от смърт."

Бойците от бригадата "Азов"

"Те повечето са млади хора. Симпатични са дори. Светли хора са, усмихнати. Хора, които знаят за какво се борят и не се страхуват. Хора, които имат принципи и морални ценности, които ги държат. "Азов" са наистина като едно семейство – всеки подкрепя другия и всеки на своето място прави каквото може за общата цел.

Не срещнах нацисти, каквито митове битуват тук за "Азов". Даже имам една смешна история, свързана с нацистите и "Азов". Прибирам се от Одеса и карам, без да спирам до Търново, повече от 16 часа със спиране само на границите. Бях много уморена, когато се прибрах, и спирам колата пред нас. Излиза една съседка и ме вижда, и възкликва – лелееее, какво са ти направили тия нацисти... много ужасно изглеждаш. Аз ѝ казвам, че е защото току-що пристигам от Украйна. А тя възкликва – именно! Седях и се чудех какво да ѝ отговоря на тази жена. Аз си обяснявам тази агресивност на руската пропаганда конкретно срещу "Азов", защото те са едно от най-ефективните подразделения на Украинската армия. И понеже руснаците не могат да ги победят на бойното поле, просто вменяват всякакви абсурдни неща и най-лошото е, че хората им вярват.

Аз вече цяла година ходя при момчетата от "Азов", защото събирам средства за нуждите на бригадата. Та вече една година мен все още ме питат разни хора не ме ли е страх, че азовците ще ме убият. Не знам как да отговоря на такива въпроси. Това даже не са глупости, не знам как се наричат тези въпроси."

Какво е на фронта

"Фронтовата линия е широко понятие. Фронтът е горе-долу докъдето може да стреля артилерията, може би между 15-30 км от последните наши окопи до първите окопи на противника. Може да си представите разрушения, пътуваш през градове, от които не е останало нищо. Един път в Лиман много плаках, защото, докато ме водеха, за да снимам и да си направя репортажа, и от една страна, разбирам, че трябва да снимам и да напиша, за да видят хората какво става, от друга страна, имах усещането за циничност на ситуацията от това, че все едно снимаш чуждата мъка. Много хора тук романтизират войната по някакъв начин – герои и т.н. Да, наистина украинските войници са герои, но войната е загуби и смърт. Безсмислена смърт особено когато загиват деца."

Азовци за: "Зеленски е диктатор" и преговорите на Тръмп с Путин

"Тук е може би най-голямото разделение между теми, които обсъждам с азовците, и теми, които обсъждам в България. В България всички се занимават какво казал Тръмп, какво му отговорил Зеленски или Макрон, пък Путин какво рекъл. В разговорите ми с момчетата от "Азов" всичко е много просто и ясно – живи сме, войната продължава. Те не се интересуват кой какво е казал на някоя среща в Европа. Фронтът не се влияе от избори или кой какво си е помислил, или кой какво очаква, или кой на кого се е обидил. Войната си върви и на фронта няма промени.

Друг е въпросът, че аз не мога да разбера откъде се взе това, че Зеленски е нелегитимен. Аз не съм му фен на Зеленски, но просто човекът е избран със 73% одобрение. Ако той е нелегитимен, какво да кажем за Путин, който управлява 25 години или за Лукашенко, който управлява 31 години.

А тези, които искат избори в Украйна, да кажат как да стане – как да гласуват милионите, които емигрираха заради войната, как да гласуват войниците на фронта, как при едни избори ще се съберат хиляди хора около урните и ще бъдат обстрелвани с ракети, докато гласуват. Да обяснят практически как да се проведат изборите по време на война."

За българските политици и идеята за мир

"Аз много неща искам да им кажа на българските политици, но едва ли има смисъл. Мир искат всички, включително в Украйна. Просто тези наши политици, които наричат военнолюбци тези, които помагат на Украйна, според мен тези политици не знаят какво е война. Може да са чели, но не знаят какво е война, защото никога не са им летели ракети над главите. Бъдете сигурни, че тези, които знаят какво е война, искат мир много повече от нашите политици. Но мир не може да има при несправедливи условия. Защото дори и сега да спрат бойните действия, каква е гаранцията, че след година или две Русия няма да нападне отново. Затова на нашите политици бих казала – да се опитат да не докарат насила войната при нас."

Прогноза за войната

"Песимистична. Може би ще продължи още 5, 6, дори 7 години, а момчетата от "Азов" смятат, че това е оптимистична прогноза. Но просто Украйна няма избор. Ако Украйна се откаже от войната, просто няма да има Украйна."

Горица Радева има няколко инициативи за подпомагане на Украинската армия. Може да се включите в тях, като я намерите във Фейсбук.

В разговора с Горица Радева е излъчено интервю, направено от Николета Атанасова в Киев през август 2024 г. с украински войник, завърнал се от руски плен, който разкрива отношението на руснаците към украински пленници в руски военнопленнически лагери.