Минитурнето на "Остава" отбива в столичния клуб "Строежа"

Те са инди, но имат суперхитове. Музиката им е депресивно интелектуална, но и красиво мелодична, сякаш наднича иззад слънчева мъгла. Парчетата им са бавни и бързи. Те са брит поп, но и гаражен рок. Свирят в малки клубове и на големи стадиони. Годините и събитията са оплели с многобройни невидими нишки сърцата, умовете, надеждите, желанията и вдъхновението им в един организъм, който ражда прекрасни песни, измисля добри идеи и представлява това, което наистина се нарича група. Вече над 30 години заедно, две десетилетия запомняща се дискография, награди, километри по пътя и безусловни фенове. За съвременната българска музика те са същински бранд. Това, което Остава.

Гледам сега обаче: във всички заглавия, посветени на група "Остава", има по нещо, което остава. И то наистина е така! Ама не е от вчера и не е актуално. Все едно момчетата са обявили на концерта си снощи, че той ще е последен, те вече (без бой) са си избрали по едно удобно кресло в енциклопедията, техните инструменти ще бъдат изложени в музея на Българското музикално революционно движение върху фона на черно-бели снимки и зад витрина с надпис: Строители на съвременна България – едни от героите на прехода, родните "Оейсис". 

Баста! Бандата е крайно активна, непоклатимо убедена в това, което прави, както и предана на аудиторията, за която го прави. Бандата е сред най-адекватните ни формации. И най-важното: гласът на музикантите има да се чува занапред! Защото те освен звездно минало, имат и – надявам(е) се, подобно бъдеще. Затова да дадем ухо в очакване на това, което – поне аз наричам, Тепърва предстои да Остава. Петата на спомена ме сърби да разкажа как внесе най-кривата част от една говежда пита насред общината в Габрово в далечната 1993 година... колко смешни, но и колко истински бяха тези няколко групета, събрани да дробят музикални рупанки навръх 15 септември... колко много ние, вездесъщите редактори на някогашния рок седмичник "РИТЪМ", искахме да им помогнем, но без да помпаме тяхното его преди да са получили първата бутилка/домат или просто многоетажна псувня от недоволната публика... преди да са записали първата си авторска песен... преди да са преяли емоционално, преди да са направили нещо, което Остава. Да ме простят групетата – не помня имената им (пусти бекграунд с хард диск, разцепен от два века, и CV с все така дълга опашка пред входа, как ли да я zip-неш!?), но няма да забравя едно парче – за Пътя. И една банда, тръгнала по Него, с името "Добре дошли в Остава". Ще успеят ли нахаканите младоци да изпълнят със съдържание нататък това твърде голямо емоционално тяло, в което току-що (и едва ли не на пънкарлив майтап) са скочили? Ами идете да видите.

На 27 февруари в столичния клуб "Строежа", където е втората спирка от минитурнето на Свилен Ноев (вокал, акустична китара), Георги Георгиев (китара, вокал), Даниел Петров (барабани, перкусии), Александър Марбург (китара) и Боян Петков (бас). Рокаджиите представиха най-новия си сингъл "Виновен", който ще бъде част от следващия им – седми студиен, албум, следовник на чудесния "Кислород".

Парчето въздейства със своите дълбоки емоции и искреност, а вдъхновението за него идва от бурните моменти непосредствено след раздялата – период, в който болката от самотата се смесва с усещането за свобода. В текста, в който се споменава и великият Джон Ленън, се разкрива идеята, че дори и след най-тежките изпитания, светът продължава да се върти по същия начин.

Ето как болката от миналото се превръща в надежда за бъдещето. Все едно сме през 90-те, когато митичният лейбъл "Жълта музика" обедини четири прогресивни формации и донесе полъх свеж звук на българска територия: от инди рок през ска, реге, електро-рок и джазов трип-хоп. Трескавата творческа атмосфера издигна тогава кариерите на силно обичаните "Уикеда", "БлуБа Лу", "Анимационерите" и "Остава". Резултатът беше главозамайващ и е незабравим до днес. Сега "Жълта музика" е горд паметник на надеждата за истинска алтернативна музикална сцена от 1990-те. Но, за разлика от каменните паметници, тези момчета още творят, мечтаят...  Имат ясна позиция и всяка от песните им носи послание. Всеки текст сякаш е писан за теб самия. И всяка мелодия все едно извира от душата ти. А и както чувам добре, свирят вдъхновено на живо. 

След столицата, следват Бургас на 7 март и Варна на другата вечер. Освен актуалните си парчета, и останалото, което очакваме от тях. 

"За добро или лошо, по хранително-вкусова аналогия, шоколадът за "Остава" е като киселото мляко за България... все някой смушен човечец се сеща за едното, ама... като чуе за другото. "Виновен" беше първата песен с готов текст, заради която започнахме да правим новия албум. Изпратих демото на всички и след това започнахме да репетираме и да вкарваме нови идеи", споделя Свилен Ноев, автор на музиката и текста.

Клипът към песента е дело на Невена Спасова, която за пореден път превръща музикалните емоции в пленителни образи и придава на видеото дълбочина и магия – за по-красиво емоционално пътешествие. Сборен пункт: клуб "Строежа" в 20 ч. този четвъртък.