Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ploho за трети път в София на 5 март

Разговор на Никита Шестак с фронтмена на установилата се през последните години в Белград руска пост-пънк група Виктор Ужаков

Снимка: Balkanrock

Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от достатъчна, за да изпълнят всичките си ангажименти. След първия си разпродаден концерт в зала "Сингълс" на НДК и участието си на Wrong Fest 2023, групата освежи дискографията си с още един разпознаваем, меланхоличен албум. Сега, след голямо световно турне, те се завръщат на Балканите с концерт в новооткрития клуб "Паве" под Столична библиотека на 5 март, отново по покана на Wrong Fest.

Нашите приятели от сръбското онлайн издание Balkanrock направиха това интервю с фронтмена на групата Виктор Ужаков и разговаряха за новото попълнение в Ploho, старите формати, промените в звука и други актуални теми. Публикуваме текста с разрешението на автора на интервюто Никита Шестак.

Изминаха две години от последния ни разговор по време на записите на Balkanrock Sessions и се радвам да те видя отново. Какво се е променило в Ploho оттогава? Какво е останало същото?

И аз се радвам! Между другото, получи се приятен разговор и страхотно видео. За тези две години и половина много неща се промениха. Може да се каже, че е минал цял живот от последната ни среща. Група Ploho направи три или четири големи турнета из Европа, имахме участия в Китай и Латинска Америка и издадохме два албума. Да не говорим за промените, които настъпиха в живота на отделните членове на групата - толкова много различни събития.

Най-голямата промяна обаче е напускането на Игор Старшинов и пристигането на Виктор Волкович на клавишните. Как стана това?

Да, това беше доста внезапна и значителна промяна, но успяхме да се справим с нея. Въпросът за преместването в друга страна и турне извън Русия предизвика смесени реакции в групата. Игор реши да си остане у дома в Санкт Петербург и разбира се ние уважаваме избора му. Там той е известен с електронната си музика, освен това стана част от пост-пънк бандата "Дурной вкус" и сега свири с тях. Виктор вече е част от Ploho, което донесе някои промени в звука и аз съм много доволен от това. Тази нова гледна точка върху нашата музика има особено положително въздействие върху концертното звучене и наистина мисля, че изпълненията ни на живо станаха по-въздействащи.

Групата все още ли живее в Белград?

Да, в Белград сме, аз живея тук от почти две години и половина.

Вие бяхте доста активни по отношение на турнета – Латинска Америка, континентална Европа. Какво е да срещаш фенове по целия свят?

Страхотно! Знаете ли, хората трябва да осъзнаят възможно най-скоро колко голям и разнообразен е този свят. Колко различни култури и човещина има в него. Когато видиш реалността през призмата на медиите (включително и "независимия" Интернет), виждаш само куп проблеми. Светът отива по дяволите, изригващи вулкани, войни, корупция, кенсъл култура, деца, които правят някакви неразбираеми глупости в TikTok и т.н. Но когато отидете в далечна страна и се разходите по нейните улици, общувате с хора, просто наблюдавате този свят със собствените си очи, разбирате, че не всичко е толкова лошо. Осъзнавате, че на места, на които може би не сте планирали да отидете в живота си, живеят същите хора като вас, които искат приблизително същите неща. Основни човешки ценности. Това е много важно чувство.

Особено заслужава да се спомене Китай. Разпродадохте концерт в Шанхай. Това трябва да ви е изглеждало напълно сюрреалистично.

Беше невероятно! Най-големият солов концерт в живота ни – вероятно имаше 1300 души. Не бяхме подготвени за подобно нещо, беше пълна изненада. Вече доста групи от Русия свирят в Китай, като всяка една от тях има различни преживявания, винаги положителни. Но когато ние отидохме там преди година, може би бяхме първата руска група с изцяло собствено турне. Най-голямата ни цел беше просто да не се провалим.

През това време издадохте последния си албум "Почва". Коя е централната история или тема в този проект?

Албумът е изцяло основан на моя опит със света през последните няколко години. Ако предишният ни албум беше преди всичко за шока, който изпитва човек в началото на една война, когато светът се преобръща, то "Почва" е за мислите на човек, който е живял в подобен свят вече няколко години. За това как той преживява реалност, която вече се е променила и е приела нови, изкривени форми. За това как най-ужасяващите неща се прокрадват в ежедневието на обществото и дори вече са неразделна част от ежедневието. Ако "Когато душата спи" беше символично счупване на кост, то "Почва" е своеобразно начало на посттравматична рехабилитация.

Песента със същото име изглежда по-специално отразява вашето виждане за настоящата ситуация. Но в албума се чуват и нотки на оптимизъм. Има ли надежда за бъдещето?

Да, освен че искам счупената кост да зарасне по-бързо, бих искал да зарасне правилно и да не се налага никой да я чупи отново. Нотката оптимизъм винаги е най-важна, колкото и рядко да я долавяме.

Новият материал е класическо отдаване на почит на Ploho към колд уейва. На места обаче се забелязва и залитане към 90-те години – използването на психеделични бийтове вместо дръм машини е подход, който и други представители на жанра изследват. Как ти хрумна това?

Рамките на конвенционалния звук са много специфични и стават много стеснени след няколко години. Винаги търсим нещо ново, добавяме към музиката си това, което чувстваме в момента, сякаш се опитваме да изразим част от всичко, което се случва тук и сега. Да направим една моментна снимка. Психеделията и сюрреализмът са неизбежна част от съвременната реалност, а оттам – и подобни музикални решения. Не става въпрос за 90-те като такива, просто винаги търся вдъхновение в този период, защото съм израснал през тези години и от тях съм възприел максимално много. Всяко поколение има свой период, а за нашето това е втората половина на 90-те и началото на новото хилядолетие.

От друга страна, не смяташ ли, че новото пост-пънк звучене бавно изчерпва възможностите си?

Зависи какво разбираш под "нов пост-пънк". Ако имате предвид касетния lo-fi звук на провинциалните жилищни квартали, наистина това звучене и тази идея отдавна са предъвкани. Но производни на това явление живеят в много жанрове на съвременната музика. Отдавна се отклонихме от тази концепция, просто понякога сантиментално се връщаме там с някои песни, като разходка из местата на нашата младост.

Artoffact Records и Anchor Lights отново положиха усилия да пуснат и разпространят стандартното издание на албума "Почва" на плоча и CD. Но вие имате версии на касета на ранната си дискография, някои предишни албуми дори бяха издадени на магнетофонна лента. Как оценявате културата на физическата музика в дигиталната ера?

Винилът със сигурност преживява прераждане и това не се нуждае от много аргументи. Всичко, което трябва да направите, е да излезете в града и да въведете магазин за винил в полето за търсене. Що се отнася до другите медии, зависи. Касетите са страхотни, но са популярни най-вече сред ретрофилите и ентусиастите на lo-fi звука. За мен дисковете са енигма, честно казано, не разбирам съществуването им днес. Но има фенове, за тях е важно. Както казва Владимир Маяковски: "Чуйте, щом палят звездите – значи все някому е нужно!"

Освен в група Ploho участваш в странични проекти, твоите и на другия Виктор; по-конкретно, саундтракът Monochrome и блек метъл групата Beresta. Разкажи ни нещо за тях.

Не знам какво да ти кажа. Просто слушайте тези записи, защото това е най-добрият подарък за един музикант. Филмът с моя саундтрак все още не е пуснат по кината, защото среща някои проблеми с цензурата. Надяваме се, че тази ситуация ще бъде разрешена скоро. Проектът на Виктор е жив и здрав, а в момента момчетата работят върху второто си EP-издание.

*Текстът е aдаптиран и публикуван със съкращения в превод от страницата на сръбското онлайн издание Balkanrock специално за слушателите на БНР с разрешение на автора на интервюто Никита Шестак.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2025

1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..

публикувано на 31.07.25 в 09:25

Джаз по наследство – Вероника Вапирова и Международният джаз фестивал "Варненско лято"

Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..

обновено на 30.07.25 в 17:28

Певицата Мона за силата и музиката, достъпна за хора, лишени от слух

Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..

публикувано на 30.07.25 в 12:45