Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от достатъчна, за да изпълнят всичките си ангажименти. След първия си разпродаден концерт в зала "Сингълс" на НДК и участието си на Wrong Fest 2023, групата освежи дискографията си с още един разпознаваем, меланхоличен албум. Сега, след голямо световно турне, те се завръщат на Балканите с концерт в новооткрития клуб "Паве" под Столична библиотека на 5 март, отново по покана на Wrong Fest.
Нашите приятели от сръбското онлайн издание Balkanrock направиха това интервю с фронтмена на групата Виктор Ужаков и разговаряха за новото попълнение в Ploho, старите формати, промените в звука и други актуални теми. Публикуваме текста с разрешението на автора на интервюто Никита Шестак.
Изминаха две години от последния ни разговор по време на записите на Balkanrock Sessions и се радвам да те видя отново. Какво се е променило в Ploho оттогава? Какво е останало същото?
И аз се радвам! Между другото, получи се приятен разговор и страхотно видео. За тези две години и половина много неща се промениха. Може да се каже, че е минал цял живот от последната ни среща. Група Ploho направи три или четири големи турнета из Европа, имахме участия в Китай и Латинска Америка и издадохме два албума. Да не говорим за промените, които настъпиха в живота на отделните членове на групата - толкова много различни събития.
Най-голямата промяна обаче е напускането на Игор Старшинов и пристигането на Виктор Волкович на клавишните. Как стана това?
Да, това беше доста внезапна и значителна промяна, но успяхме да се справим с нея. Въпросът за преместването в друга страна и турне извън Русия предизвика смесени реакции в групата. Игор реши да си остане у дома в Санкт Петербург и разбира се ние уважаваме избора му. Там той е известен с електронната си музика, освен това стана част от пост-пънк бандата "Дурной вкус" и сега свири с тях. Виктор вече е част от Ploho, което донесе някои промени в звука и аз съм много доволен от това. Тази нова гледна точка върху нашата музика има особено положително въздействие върху концертното звучене и наистина мисля, че изпълненията ни на живо станаха по-въздействащи.
Групата все още ли живее в Белград?
Да, в Белград сме, аз живея тук от почти две години и половина.
Вие бяхте доста активни по отношение на турнета – Латинска Америка, континентална Европа. Какво е да срещаш фенове по целия свят?
Страхотно! Знаете ли, хората трябва да осъзнаят възможно най-скоро колко голям и разнообразен е този свят. Колко различни култури и човещина има в него. Когато видиш реалността през призмата на медиите (включително и "независимия" Интернет), виждаш само куп проблеми. Светът отива по дяволите, изригващи вулкани, войни, корупция, кенсъл култура, деца, които правят някакви неразбираеми глупости в TikTok и т.н. Но когато отидете в далечна страна и се разходите по нейните улици, общувате с хора, просто наблюдавате този свят със собствените си очи, разбирате, че не всичко е толкова лошо. Осъзнавате, че на места, на които може би не сте планирали да отидете в живота си, живеят същите хора като вас, които искат приблизително същите неща. Основни човешки ценности. Това е много важно чувство.
Особено заслужава да се спомене Китай. Разпродадохте концерт в Шанхай. Това трябва да ви е изглеждало напълно сюрреалистично.
Беше невероятно! Най-големият солов концерт в живота ни – вероятно имаше 1300 души. Не бяхме подготвени за подобно нещо, беше пълна изненада. Вече доста групи от Русия свирят в Китай, като всяка една от тях има различни преживявания, винаги положителни. Но когато ние отидохме там преди година, може би бяхме първата руска група с изцяло собствено турне. Най-голямата ни цел беше просто да не се провалим.
През това време издадохте последния си албум "Почва". Коя е централната история или тема в този проект?
Албумът е изцяло основан на моя опит със света през последните няколко години. Ако предишният ни албум беше преди всичко за шока, който изпитва човек в началото на една война, когато светът се преобръща, то "Почва" е за мислите на човек, който е живял в подобен свят вече няколко години. За това как той преживява реалност, която вече се е променила и е приела нови, изкривени форми. За това как най-ужасяващите неща се прокрадват в ежедневието на обществото и дори вече са неразделна част от ежедневието. Ако "Когато душата спи" беше символично счупване на кост, то "Почва" е своеобразно начало на посттравматична рехабилитация.
Песента със същото име изглежда по-специално отразява вашето виждане за настоящата ситуация. Но в албума се чуват и нотки на оптимизъм. Има ли надежда за бъдещето?
Да, освен че искам счупената кост да зарасне по-бързо, бих искал да зарасне правилно и да не се налага никой да я чупи отново. Нотката оптимизъм винаги е най-важна, колкото и рядко да я долавяме.
Новият материал е класическо отдаване на почит на Ploho към колд уейва. На места обаче се забелязва и залитане към 90-те години – използването на психеделични бийтове вместо дръм машини е подход, който и други представители на жанра изследват. Как ти хрумна това?
Рамките на конвенционалния звук са много специфични и стават много стеснени след няколко години. Винаги търсим нещо ново, добавяме към музиката си това, което чувстваме в момента, сякаш се опитваме да изразим част от всичко, което се случва тук и сега. Да направим една моментна снимка. Психеделията и сюрреализмът са неизбежна част от съвременната реалност, а оттам – и подобни музикални решения. Не става въпрос за 90-те като такива, просто винаги търся вдъхновение в този период, защото съм израснал през тези години и от тях съм възприел максимално много. Всяко поколение има свой период, а за нашето това е втората половина на 90-те и началото на новото хилядолетие.
От друга страна, не смяташ ли, че новото пост-пънк звучене бавно изчерпва възможностите си?
Зависи какво разбираш под "нов пост-пънк". Ако имате предвид касетния lo-fi звук на провинциалните жилищни квартали, наистина това звучене и тази идея отдавна са предъвкани. Но производни на това явление живеят в много жанрове на съвременната музика. Отдавна се отклонихме от тази концепция, просто понякога сантиментално се връщаме там с някои песни, като разходка из местата на нашата младост.
Artoffact Records и Anchor Lights отново положиха усилия да пуснат и разпространят стандартното издание на албума "Почва" на плоча и CD. Но вие имате версии на касета на ранната си дискография, някои предишни албуми дори бяха издадени на магнетофонна лента. Как оценявате културата на физическата музика в дигиталната ера?
Винилът със сигурност преживява прераждане и това не се нуждае от много аргументи. Всичко, което трябва да направите, е да излезете в града и да въведете магазин за винил в полето за търсене. Що се отнася до другите медии, зависи. Касетите са страхотни, но са популярни най-вече сред ретрофилите и ентусиастите на lo-fi звука. За мен дисковете са енигма, честно казано, не разбирам съществуването им днес. Но има фенове, за тях е важно. Както казва Владимир Маяковски: "Чуйте, щом палят звездите – значи все някому е нужно!"
Освен в група Ploho участваш в странични проекти, твоите и на другия Виктор; по-конкретно, саундтракът Monochrome и блек метъл групата Beresta. Разкажи ни нещо за тях.
Не знам какво да ти кажа. Просто слушайте тези записи, защото това е най-добрият подарък за един музикант. Филмът с моя саундтрак все още не е пуснат по кината, защото среща някои проблеми с цензурата. Надяваме се, че тази ситуация ще бъде разрешена скоро. Проектът на Виктор е жив и здрав, а в момента момчетата работят върху второто си EP-издание.
*Текстът е aдаптиран и публикуван със съкращения в превод от страницата на сръбското онлайн издание Balkanrock специално за слушателите на БНР с разрешение на автора на интервюто Никита Шестак.
Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г. Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето..
Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на..
"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg