4
Д-р Ралица Събева е главен асистент от Геолого-географския факултет на Софийския университет. Десетилетия наред специалисти от цял свят се опитват да намерят от благородния метал на ледения континент. Тя е първият човек, открил злато на остров Ливингстън, близо до българската изследователска база "Свети Климент Охридски". Участвала е в 3 експедиции на Българския антарктически институт и е много вероятно да продължи с рискованите си.
"Влизайки в специалността геология, като преподавател ме посрещна доайенът на антарктическите експедиции проф. Христо Пимпирев. Покрай всички разкази за непознатата южна земя, според мен, не може да има човек, който да не прояви любопитство, а след това и ангажира с това да стигне до там. След завършването на висшето ми образование, интересът по специалността ми се засили, сега вече и преподавам. Написах проект за изследване основно на метални полезни изкопаеми и всички рудни полезни изкопаеми, които носят метали, и първото ми участие бе в 28-ата българска експедиция през 2020 година.
Българската база съществува благодарение на българските геолози, начело с проф. Христо Пимпирев, така че аз стъпих на много добра основа. На остров Ливингстън има разнообразие от метали, като най-често се срещат мед, олово и цинк. При проучванията работих заедно с гл. ас. Стефан Велев. Заедно работихме по проучването на рудни жили, това са пукнати в скалите, където има наличие на рудни минерали. Събирахме проби от различни места, след което с пробите се връщаме в България и ги обработваме по специален начин.
Наистина злато се е очаквало да има, но за първи път ние установихме неговото видимо наличие. Направихме и химически анализи, с които доказахме и неговия точен състав. По този начин доказахме два типа злато. Единият е почти напълно чисто, без примеси 99,90 процента. Другият е електрум, в който вече имаме и високо съдържание на сребро.
Това, което ние открихме, са няколко жили, които не знаем на каква дълбочина достигат. За да се докаже какво е наличието на злато там, е необходимо да се извършат подробни и детайлни изследвания, които са свързани и със сондиране в голям мащаб, събиране на много проби и анализи. Това засега е забранено на този етап на проучванията, тъй като в Антарктика важи Мораториум за търсене, проучване и добив на полезни изкопаеми до 2048 година.
Проучванията са само с научна цел, но това не дава представа колко е златото и дали може да се експлоатира. Златото не е българско. В Антарктика нищо не е ничия собственост", разказва в ефира на "Следобед за любопитните" д-р Ралица Събева. Тя продължава да работи по проучванията на отделните проби, в които има различни елементи, част от които са много редки, но имат важно значение за развитието на човечеството. Например много се използва елемента индий, допълва геологът, а той се съдържа в минерала свалерит, който днес основно се използва за добив на цинк, но освен това от него се добива и индий.
Пътувала е и на българския антарктически кораб “Св. св. Кирил и Методий“. "Оказа се, че нямам морска болест, но имам тежка "земна болест" – когато слезеш от кораб, който силно се е клатил, после 2 дена на земята имаш усещането, че всичко около теб се клати", споделя тя. Като добричлийка, обожава близкото море, даже завършва капитански курс и може да управлява плавателен съд до 40 брутотона.
Гл. ас. д-р Ралица Събева е и председател на българската секция на Асоциацията на младите полярни изследователи (APECS), съвместно с Българския антарктически институт. Участва и във Фестивала на науката. "Ходим по училища и детски градини, разказваме какво се случва на Антарктика и колко е важно да мислим за този континент на бъдещето, тази естествена природна лаборатория. Много различни въпроси задават децата", казва българката.
Животът на учения гл. ас. д-р Ралица Събева в родината е не по-малко интересен и вълнуващ. Заедно с колеги антарктици – биолози и геолози, тя работи по много важен проект – за изследване на вкаменената подводна гора между Созопол и остров Свети Иван. Дървесината там е заместена основно от кварц и минерали, съдържащи силиций, и гледката е приказна. Това е уникален обект в световен мащаб и за туристи. Такъв феномен има само още един в света – в района на Мексиканския залив.
Ралица Събева е родена в Добрич. Завършва езикова гимназия с френски и английски. Първата ѝ желана специалност в Софийския университет е "Туризъм", но я приемат в "Геология". Тази случайност вероятно предопределя пътя ѝ. Тя е и водолаз.
Цялото интервю на Ани Костова с д-р Ралица Събева от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР и личен архив

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Село Ясна поляна се намира в община Приморско, област Бургас и в него живеят над 500 души. Разположено е в полите на Странджа планина, по поречието на река..
Най-дълголетното трио в австралийската авангардна музика ( " ембиънт" , "джаз", "акустичен пост-рок", "минимализъм" са само думи в случая ) се..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg