"Ние за другите и ние за нас" е темата на предстоящия колегиум по възрожденска литература на Института за литература към БАН. Той е в памет на доц. Недка Капралова, дългогодишен изследовател на възрожденските процеси и обществената роля на жената през този период.
Проф. Румяна Дамянова и гл. ас. Андриана Спасова представят в "Какво се случва" основните гледни точки към темата и постепенното създаване на идеологията за българското през Възраждането.
"Раждането на понятието "Ние" тръгва още от хубавата статия на Марин Дринов за Паисий, в която той казва, че Паисий обединява вече "разглобените българи". Това е сложно понятие, защото личностната идентификация е много трудна тогава. Има и "ние" и "вие" и "те". – казва проф. Дамянова – Петко Славейков казва "Гърците ще ги съсипе салтаната, а българите – ината". Интересно е как сами са се възприемали възрожденците."
"Възрожденците-идеолози са имали необходимост да говорят на масовата общност по подобен начин не толкова, защото са имали ненавист към другия, а за да има връщане към себе си и да се обедини колективното" – добавя Андриана Спасова – "Раковски използва дори митологично говорене, за да приповдигне националното самочувствие. Във всичките му текстове неговата концепция е да подсили националното самосъзнание. Призовава българите да изучават светската история, говори за модернизиране на образованието, за културната адаптация. Освен, че държи на миналото, той е и модерен"
"Раковски не е само идеолог, той е практикът на Възраждането. Поставя много начала и е един от най-смелите българи – добавя проф. Дамянова – има онази уникална енергия да се бори"
Според нея обществото през Възраждането само осъзнава, че жената не е само домакиня и майка "Още през 1824 година Петър Берон споменава в предговора на "Рибния буквар" нуждата от девическо образование и след няколко години го спонсорира. Започва създаването на женските дружества"
Чуйте още от разговора с проф. Румяна Дамянова и гл. ас. Андриана Спасова в "Какво се случва".
В новото издание на рубриката “Разговорът” фокусът пада върху кампанията " Символът на квартала" – инициатива на платформата #soSofia, която си поставя за цел да открои и запечата културната идентичност на 12 от най-емблематичните софийски квартали . За идеята, смисъла и очакванията зад проекта разказват Симона Василева от #soSofia и Виктор Топалов..
Паркът за мечки в Белица отваря врати за новия сезон. Първите обиколки за посетители започват днес от 12 часа. Паркът за реадаптация на танцуващи мечки край Белица – най-големият такъв парк в Европа – е открит на 30 май 2004 година. Как е преминал зимният сън на мечките, ни разказва Никола Попкостадинов, управител на парка, пред Теодора..
Регионалната библиотека "Димитър Талев" в Благоевград организира събитието за ученици "Запознай се с видни личности от Пиринския край ". Често тези събития са обвързани с годишнини от рождението на бележити личности. Този път завеждащата отдел "Краезнание" в библиотеката, Елза Кресничка, разказва пред Теодора Церовска за видната личност..
Фестивалът "Реките на София" тази година ще се проведе между 29 и 31 август. Екипът на фондация "Колективът" обявява конкурс за тематични артинсталации, които ще станат част от дизайна на градския фестивал. За изискванията към кандидатите, за плана на фестивалните зони и поддържането на реките на София – разговор в "Нашият ден" с арх...
В Славейковото училище в Търговище днес от 17:30 часа се открива изложбата "Възрожденската къща ". В нея са включени макети, изработени от ученици, посветени на Международния ден за опазване на паметниците на културата, който предстои на 18 април. Учениците са от 4-и клас на Първо основно училище в града и са изработвали своите..
В епизод 586 "Трамвай по желание" представя на своята публика прочутия в САЩ и по света български художник Рос Росин. Конкретен повод за вниманието към..
На 17 април Иво Инджев ще представи новата си книга "Остродумия". И макар да беше поканен в "Мрежата", като добър познавач и анализатор на конфликтите в..
Село Меляне е на брега на река Огоста, в непосредствена близост до Лопушанския манастир. То е и родното място на художника и дърворезбар Чавдар Антов,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
