Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Личните истории на спасените евреи: Наследство и памет

Защо българите казаха "не" на Холокоста?

| обновено на 10.03.25 в 10:21
Снимка: архив

На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и висши духовници оказват натиск върху управляващите, за да предотвратят депортацията на евреите към нацистките концентрационни лагери.

В предаването "Нашият ден" разговаряхме с Ели Анави, заместник-председател на организацията на евреите в България "Шалом". Той разказа лични спомени и исторически факти, свързани със съдбоносния ден.

Нощта на 9 срещу 10 март 1943 г.

"В нощта на 9-и срещу 10-и март полицията нахлува в домовете на много евреи – може би около 1000 души, като ги събира с малко багаж в двора на еврейското училище. Семейството на моята майка не е било сред отведените, но в съседните къщи се чували викове и шум.

Изпращат майка ми, която тогава е била около 22-годишна, при видния български общественик Обрейко Обрейков, за да съобщи новината за задържаните евреи. Той незабавно уведомява митрополит Кирил, бъдещия патриарх на България, който отива в училището, успокоява хората и изпраща телеграма до цар Борис III. Впоследствие заповедта за депортиране е отменена", разказва Анави.

Спомените от трудовите лагери

Бащата на Ели Анави е бил изпратен в трудов лагер, където е преживял тежки условия:

"Той разказваше за изключително тежък физически труд и унижения, които е понасял в продължение на четири години – само защото е евреин. Аз съм второ поколение и нося тази травма със себе си."

Българската толерантност като фактор за спасението

На въпроса защо българите успяват да защитят своите съграждани от еврейски произход, Анави отговаря:

"Защото българският народ е толерантен. Евреите винаги са били част от българското общество и през годините не е имало сериозни конфликти, нито религиозен фанатизъм – нито от едната, нито от другата страна. Това е духът на хуманизма на българския народ."

Днес, повече от осем десетилетия по-късно, споменът за тези събития остава жив. Те са символ на човешката солидарност и силата на гражданското общество, което успява да се противопостави на една от най-големите трагедии на ХХ век.

Слушайте!
По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15