Защо точно в този момент ескалира напрежението в Босна и Херцеговина и дали това има връзка със задълбочаването на кризата около Украйна, което предизвика Доналд Тръмп? Ще бъде ли постигнат компромис между трите държавотворни общности, които да променят избирателния закон и да приключи мандата на Службата на върховния представител в годината, когато отбелязваме 30 години от Дейтънското мирно споразумение?
Прекият повод тези събития е присъдата, която получи президентът на Република Сръбска Милорад Додик. През февруари той бе осъден на 1 година затвор и 6 години забрана да заема обществени постове. Причината е, че преди 2 години той подписа за обнародване два закона, приети от парламента в Баня Лука, но отменени от върховния представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит. Милорад Додик твърди, че цялата политика в Босна и Херцеговина се свежда до опит за разпадане и изчезване на Република Сръбска, а не до укрепване на Босна и Херцеговина.
Дали политическата турбуленция обхванала от няколко месеца Западните Балкани ще доведе до силна радикализация на Додик и Вучич и дали това не е опит за извличане на дивиденти в условията на промененото международно положение, предстои да научим.
На 10 март 2025 година по време на своята официална визита в Сараево генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че алиансът няма да допусне трудно постигнатият мир в Босна и Херцеговина да бъде отново застрашен.
Реформа на избирателния закон – възможен ли е компромис?
Един от основните въпроси в дебата са промените в избирателния закон, които от години предизвикват спорове между етническите общности. Хърватската общност настоява за реформа, която да гарантира, че нейни представители ще бъдат избирани от хърватските избиратели, а не с гласове от бошняците, както често се случва при сегашната система. Бошняците, от своя страна, се противопоставят на тези искания, защото смятат, че те могат да доведат до още по-голяма етническа сегрегация.
Една част от анализаторите твръдят, че промяната на избирателния закон е неизбежна, за да се гарантира представителство и легитимност на хърватската общност. Други предупреждават, че това може да доведе до още по-дълбоко разделение и да затвърди етническите линии в политическата система на страната.
Прекратяване на мандата на Върховния представител – реалистично ли е?
Службата на върховния представител (OHR в лицето на Кристиан Шмит, който има правомощия да отменя закони и отстранява политици, е една от най-противоречивите институции в Босна и Херцеговина. Лидерите на Република Сръбска не признават Шмит, който бе определен за представител на международната общност през 2021 година, тъй като назначението му не е било одобрено от Съвета за сигурност на ООН. Такава позиция споделят също Русия и Китай.
Бошняците обаче са против, тъй като виждат в Службата на върховния представител гаранция срещу потенциални сепаратистки тенденции.
В дискусията се очертава консенсус, че макар Службата на върховния представител да има роля на стабилизиращ фактор, дългосрочното му присъствие създава усещане за външна зависимост. Дали излизането на Босна и Херцеговина от това международно покровителство ще доведе до политическа стабилност или до засилване на вътрешните напрежения.
Перспективи за евроинтеграция и бъдещето на страната
Годината е символична, защото се навършват 30 години от Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна. В този контекст възниква въпросът дали страната може да направи решителни стъпки към евроинтеграция. Основните пречки остават липсата на политически консенсус, етническите разделения и нереформираната съдебна система.
Външният натиск от ЕС и САЩ може да изиграе ключова роля в намирането на компромис. Според мен без вътрешна воля за реформи нито избирателният закон, нито статутът на Службата на върховния представител на ООН ще бъдат решени в близко бъдеще.
Сложната политическа ситуация в Босна и Херцеговина представя различни гледни точки за пътя напред. Въпреки някои сигнали за диалог, остава неясно дали 2025 година ще донесе реални компромиси или напрежението ще продължи. За мирно разпадане на Босна и Херцеговина не може да се говори. Босненската прокуратура, чиято дейност е забранена в босненската Република Сръбска, днес издаде заповед за арест на президента на тази федеративна единица Милорад Додик, както и за премиера Радован Вишкович и председателя на парламента Ненад Стевандич, заради "нападение срещу конституционния ред".
Развръзката предстои и в пряка зависимост от поведението на съставните общности на държавата, които използват всеки един повод, за да дърпат чергата към себе си за сметка на още по-голяма парализа на централното правителство.
Чуйте повече в звуковия файл:
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български професионалисти, които живеят на друго място, а не там, където работят. Как Деян вижда бъдещето на обществото ни и на своето семейство, какво планира, полезен ли е животът "в балон", който е успял да..
На прага на новата учебна година – в каква посока ще поеме модернизацията на българското образование според зададените предложения за промени в проекта на Закон за предучилищното и училищно образование? В "Нашият ден" гост е Йорданка Фандъкова , бивш министър на образованието и член на комисията по образование в Народното събрание. Заявката на..
Сдружение "Приятели на морето" - Бургас е учредено, с цел да осъществява дейност в обществена полза, изразяваща се в постигане на развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, образованието, физическата култура и опазване на околната среда на Черноморското крайбрежие. За пореден път водолази от цялата страна се..
В рубриката "Лятото на ловеца и риболовеца" в "И рибар съм, и ловец съм" гостува една изключително интересна и колоритна личност – поетът Димитър Никифоров. Израснал край вировете на река Скът, той еднакво добре улавя и рибите, и римите, за което има доста какво да разкаже. Какво си казаха тримата с водещите Росен Мирчев и Асен Масларски..
Предаването представя августовския брой на списание "Лик", което предлага на читателите тематична хронология на туризма у нас – от първия Национален туристически събор през 1958 г. в Нюгола до развитието на организираното туристическо движение през десетилетията. В предаването участват социалният антрополог Харалан Александров, председателят на..
В очакване В изгарящата горещина на следобеда, седя под дебелата сянка на дървото, около мен са налягали лудите кучета на лятото, и ние заедно..
За границите на изкуството, за смелостта да бъдеш себе си и за силата на музиката да лекува и провокира – разговор в "Нашият ден" с един артист, който..
Днес (на 8 септември) приключва "Буна 3" – третото издание Международния форум за съвременно изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
