Книгата "Читалище и фолклор" е първото научно издание, посветено на българското читалище и неговата роля за опазването на фолклора, като културно наследство. Автор на монографията е фолклористът д-р Стела Ненова, главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
"Читалището за мен е и професионален и чисто личен интерес. То е феномен, уникален културно-просветен институт. Читалището възниква в една ситуация в България, когато се създава цяла институционална система – като еснафските сдружения, общините, стоковото производство, църковните настоятелства – но това се случва в период, когато няма национална държавност.
Т.е. говорим за едни български институции, които обаче съществуват на граждански принцип, без да има реална национална държавност, а това е и периодът, в който българите живеят под опеката на Османската империя. Това е една от спецификите на институцията. Тя е гражданска по характер, но възниква в условията на несъществуваща държавна система, и така поема една незапълнена ниша в областта на културата и просветата", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. д-р Стела Ненова.
Първите читалища възникват през 1856 година, буквално едно след друго. В историографската литература за първо се приема свищовското, с името "Трисветители". След това в Шумен и Лом, уточнява Ненова.
През години на своето съществуване читалищата се превръщат и в хранилища на българското. В това българско се включват и елементи от фолклора. Цялата книга представлява един антропологичен, но и хронологичен прочит на това как в периода на националната държавност, на провежданите културни политики, фолклорът навлиза в читалището.
В един момент местният културен център се превръща в дом, пространство, убежище за съхраняване на фолклора не само като материален предмет (артефакт в етнографските сбирки), но и като хранилище на традицията, като жива практика. С това то е припознато в международен план като добра практика за опазването на нематериалното културно наследство. През 2017 г. българското читалище е вписано в световната листа на ЮНЕСКО", отбелязва авторката.
"Смятам, че е добро стечение на обстоятелствата в България да имаме една сравнително добре запазена читалищна мрежа. И в основата на моята книга присъстват самите общности – хората по места, които в миналото и днес припознават читалището като институция, където традицията продължава да живее чрез диалог между старото и младото поколение. Това е най-ценното и това се опитвам да покажа в книгата – защо е толкова ценно", подчертава Стела Ненова.
В развитието на читалищата през годините до днес и връзката институция – общност – културно наследство, засяга теми, свързани с културните политики, законовата и вътрешнонормативната уредба, с разбирането за опазването на фолклора, с развоя на именната система на читалищата, споделя авторката на книгата "Читалище и фолклор" Стела Ненова.
Стела Ненова е главен асистент, доктор в секция "Антропология на народните изкуства и визуалните форми" към ИЕФЕМ – БАН, където защитава докторската си дисертация. Възпитаник на СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Българска филология". Автор е на множество статии и студии, посветени на читалището и неговата роля за опазването на фолклора като културно наследство; практиките за съхраняване на локални традиции в читалищна среда, като традиционни знания, умения и опит, предавани по диахронен път в социокултурния контекст на селищните общности.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с д-р Стела Ненова от БАН можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР и изд. на БАН "Проф. Марин Дринов"
В редакция "Хумор и сатира" сме готови, ако се наложи, да проявим разбиране, снисхождение и всеопрощаване, но за неща като зъбите сме безкомпромисни, защото знаем колко е важно езикът да е зад тях. Какво ни изкара от равновесие тази седмица можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ще чуете: • Увод с песни от..
"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от големите магьосници в световното кино, създал мост между европейския авторски почерк и света. Независимо дали снима игрални или документални филми, видеоклипове на U2 или на Уили Нелсън, Вим Вендерс..
В рубриката "Разговорът" във "Нашият ден" зам.-директорът на фондация "Софийска платформа" Борислав Димитров говори за инициативите "Визия за Белене" и лятното училище "Защо ни е да помним" 2025 г. Фондацията от години работи за укрепване на демократичната култура в България чрез гражданско образование, исторически диалог и застъпнически..
До 10 август в Созопол продължава Международният фестивал за куклен и площаден театър "Арлекино и Марионета". Фестивалът представя българските и европейските достижения в областта на професионалното куклено изкуство и площадния театър, а какво предстои днес и утре, ще разберем от редактора Ангелина Грозева. Слушайте!
Спектакълът "Една нощ в двореца "ще се състои на 8 август в Балчик. Дворецът в Балчик ще се превърне в естествен декор на завладяващата история на неговата основателка – кралица Мария Единбургска, в чест на 150-годишнината от рождението ѝ. Морската сцена ще оживее с авторски композиции и класически произведения на плеяда виртуозни български..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели..
"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg