Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рециклиране срещу прекомерна консумация: Къде е балансът?

| обновено на 18.03.25 в 12:29
Снимка: Pixabay

Днешното издание на "Време за наука" е посветено на темата за рециклирането, като разглежда различните му аспекти в контекста на Световния ден на рециклирането. От една страна, рециклирането е изключително важно и подчертава отговорността на всеки от нас пред климатичните промени и огромния отпечатък, който човешката дейност оставя върху планетата. От друга страна, само по себе си то се оказва крайно недостатъчно.

На сайта на сдружение "За Земята" срещнахме едно много точно и въздействащо сравнение: сегашното положение може да бъде оприличено на препълнена вана, която вече прелива, докато водата продължава да тече от крана. Вместо да спрем водата, ние се опитваме да попием разлятото с парцал. Това описва начина, по който рециклирането често се разглежда като универсално решение, без да се атакува коренът на проблема – прекомерната консумация.

Участието на всеки от нас в процеса на рециклиране е важно, но често сме подведени от различни маркетингови стратегии да продължаваме да консумираме, оправдавайки се с идеята, че щом продуктът е "рециклируем", значи е екологично приемлив. Тук идва въпросът – дали Световният ден на рециклирането има за цел просто да ни насърчи да рециклираме повече, или би трябвало да ни накара да се замислим за нашите консуматорски навици?

В съвременния свят сме изложени на постоянен поток от рекламни послания, които често притъпяват критичните ни възприятия и ни карат да купуваме повече. Една от най-често използваните маркетингови стратегии е т.нар. "грийнуошинг" – подвеждаща практика, при която продукти се представят като "зелени", "етично произведени" или "щадящи природата", без да имат реално екологично предимство.

За да разгледаме по-добре този феномен, в предаването "Време за наука" разговаряхме с Михаела Александрова – доктор по политология и автор в "Климатека". Тя ни припомни основните механизми на грийнуош стратегиите и защо е важно да бъдем критични към етикетите и рекламите, които претендират за устойчивост.

Слушайте! 



По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Момчил Даскалов

Масовите протести в САЩ – шанс за демокрацията или край на надеждите?

Дали втората вълна на масовите протести в САЩ показа, че гражданската реакция е само началото на възстановяването на демократичните принципи, или край на надеждите, че това е възможно? Отговор на този въпрос търсим в "Нашият ден" заедно с политика и анализатор Момчил Даскалов. Във втората вълна от протести в САЩ са се включили по-малко хора,..

обновено на 23.04.25 в 11:49
Иван Евстратиев Гешов

История през поколенията II – разказва правнучката на Иван Евстратиев Гешов

"Нашият ден" предлага на своите слушатели втора част на интервюто с Александра Белинова-Морган, правнучка на една от най-видните личности в българската история – Ивaн Евстратиев Гешов – български министър-председател, един от основателите на Българското книжовно дружество; директор в БНБ, чийто подпис стои под първата емисия български левове...

публикувано на 22.04.25 в 13:30
Илина Конакчиева

Ролевата игра като форма на обучение чрез преживяване

За потенциала на ЛАРП (форма на ролева игра) да се използва за обучение, подобряване на комуникацията, работата в екип, взимането на решения и други полезни неща разговаряме във "Време за наука" с Илина Конакчиева , автор на учебно помагало за използване на ЛАРП игри в образованието. ЛАРП е съкращение от английското понятие Live Action Role..

публикувано на 22.04.25 в 13:24

Изследването Broken Class, Broken Glass и промените в производителния труд

Какво ни казва за променящия се свят на производителния труд изследването Broken class, Broken Glass – разговор във "Време за наука" с антрополога д-р Димитра Кофти. Д-р Кофти базира своите изследвания на теренни проучвания в България и Гърция. Тя е автор на докторантско изследване върху променящите се трудови отношения в контекста на..

публикувано на 22.04.25 в 11:46
Адв. Лъчезар Весов

В България няма механизъм, който урежда възможността за личен фалит

Българите имат малко познания и недобра преценка по отношение на тегленето, оползотворяването и управлението на изтеглен кредит. Поне това казва статистиката, според която един на всеки трима работещи има проблемен дълг. Какво е да си длъжник в България? Кой и как трябва да помогне на хората, изпаднали в неплатежоспособност, да си "стъпят на..

публикувано на 22.04.25 в 10:26