Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Младият изобретател Мартин Ралчев – практически решения на сложни научни въпроси

Мартин Ралчев
Снимка: БНР

Да си млад учен в България е изключително вълнуващо и интересно, още повече когато има достъп да върши онова, което обича, без да го чувства като "работа". От близо 10 години Мартин Ралчев е в БАН, което му дава достъп до модерни лаборатории и технологии, както и до възможности за разработването на нови технологии и патенти, и до академично израстване. Институтът по роботика допринася чрез работата си младият учен да стане доцент. За това той е благодарен на своите научни ръководители: акад. Чавдар Руменин, проф. Сия Лозанова и директорът на Института проф. Август Иванов. 

Всички те не само го подпомагат, но и го вдъхновяват да търси практически решения на сложни научни въпроси. "В хода на своята работа участвам в 8 патента за изобретения и 11 заявки за нови патенти", споделя в ефира на предаването "Следобед за любопитните" Мартин Ралчев. Наградата "Еврика" му е присъдена, тъй като е съавтор в три защитени патента за изобретения, както следва:

1. "Двуосен магниточувствителен сензор, съдържащ елементи на Хол", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 17.07.2023 г. Принос на изобретението е широкият температурен обхват на функциониране, необходим за целите на високоточната и слабополевата магнитометрия. В сферата на приложимост са роботиката и мехатронните системи с изкуствен интелект; квантовата комуникация; 3D роботизираната медицина и минимално инвазивната хирургия, включително лапароскопията; безконтактната автоматика; контролно-измервателната технология; автомобилната промишленост; енергетиката; навигацията; биомедицинските изследвания; военното дело и сигурността; контратероризмът и др.

2. "Робот за почистване на подови повърхности", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 15.08.2023 г.

3. "Робот за UV – дезинфекция", регистрирано като патент от Патентното ведомство на Република България на 16.01.2023 г.

Мартин Ралчев е роден през 1995 г. Средното си образование завършва през 2014 г. в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев“, гр. София. През 2018 г. се дипломира като бакалавър в Техническия университет - София, специалност "Електроинженер“, а през 2020 г.  като магистър в същия университет и специалност. 

По време на следването си придобива допълнително сертификати за правоспособност, умения и внедряване на опит след преминати курсове на обучение към: Siemens на тема "DESIGO Room Automation“; "АСАП" ЕООД на тема "Работа в екип"; Институт по системно инженерство и роботика на БАН и GK Norge AS на тема "Норвежкият опит за устойчива енергетика и околна среда в България". 

Още като студент, Мартин Ралчев проявява задълбочен интерес към сензориката и роботиката и веднага след дипломирането си като магистър с отличие постъпва на работа в Института по Роботика при БАН. Усвоява бързо и компетентно едни от най-съвременните контролно-измервателни технологии. Неговото старание и желание за самоусъвършенстване довежда и до първата му публикация, свързана с елементите на Хол и тяхното приложение. Спечелва конкурс и е зачислен в задочна докторантура. От миналата година е доцент. 

Изобретенията, в които участва Мартин Ралчев, са резултат от неговата изследователска дейност по дисертационната му тема в Националния център за компетентност "Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска", който е част от Института по роботика при БАН.

Целия разговор на Ани Костова с Мартин Ралчев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – БНР и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54
На ХV-ия фестивал журито обяви Десислава Мусинска за победител на FameLab България 2025

Десислава Мусинска – българският глас на науката на FameLab

Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...

публикувано на 25.11.25 в 13:25
Афиш на събитието

Вроден ли е страхът ни от змиите? Експерт обяснява

Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..

обновено на 25.11.25 в 13:22
Инж. Григор Цанков, председател на ИБ на Фондация

Еврика! Успешните българи и Вторият панаир на науката и професиите

Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители.  Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..

публикувано на 24.11.25 в 17:05
Красимир Стоев

Очаква ни по-мек и валежен декември

Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..

публикувано на 24.11.25 в 16:25