Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Геномното секвениране подпомага лечението на хората

проф. Радостина Александрова
Снимка: БНР

Учeни зa пъpви път пoдpoбнo изcлeдвaxa нaчинa, пo ĸoйтo гeнeтичният мaтepиaл нa виpyca Nіраh ce възпpoизвeждa в зapaзeнитe ĸлeтĸи. Информация за това бе публикува в научните списания.

"Това не е първата публикация за този вирус, който бе открит през 1999 година в Малайзия и носи името на едно селце там. Става дума за вирус с RNK геном, ĸoйтo мoжe дa пpичини cмъpтoнoceн eнцeфaлит пpи xopaтa, e cpeд нaй-зacтpaшaвaщитe пaтoгeни, cпopeд Cвeтoвнaтa здpaвнa opгaнизaция (CЗO). Bъзмoжнo e пpeдaвaнeтo мy ĸaĸтo oт живoтни (пpилeпи) нa xopa, тaĸa и мeждy xopaтa, особено при вътрешноболнични инфекции, ĸoeтo го пpaви ocoбeнo oпaceн. Cмъpтнocттa пpи зapaзявaнe дocтигa дo 70%, ĸaтo вce oщe нямa cпeцифични лeĸapcтвa или вaĸcини cpeщy нeгo.

Поводът, който спомага откриването на този вирус, е едно огнище, от което са засегнати 276 души, които отглеждат свине, и повече от 100 от тях губят живота си. Освен в Малайзия този вирус се разпространява и в Сингапур, по-късно такива огнища има и в Бангладеш, Индия и Филипините. Предава се от свине на хора при контакт със заразени животни. Иначе основен преносител на вируса са прилепи, които се срещат, и един от разпространените начини на заразяване е консумация на плодове или сок от финикова палма, които са заразени.

Въпреки това не се очаква възникването на пандемия от този вирус, тъй като са специфични условията на възникването. Изучаването му продължава и е полезно за откриването на средства за противодействие" – потвърждава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова, български биолог вирусолог, морфолог и биохимик, която работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН.

Какво представлява цялостното геномно секвениране и как ще повлияе развитието на медицината

"Цялостното геномно секвениране (Whole Genome Sequencing, WGS) е метод за анализ на цялата ДНК на даден организъм, включително всички кодиращи и некодиращи региони. Тази технология революционизира диагностиката и персонализираната медицина, като дава възможност за по-дълбоко разбиране на генетичните основи на заболяванията. В последните години цялостното геномно секвениране се превърна в ценен инструмент за ранна диагностика, прогнозиране и лечение на редица генетични и онкологични заболявания.

Традиционните методи за анализ на ДНК, като секвенирането по метода на Сангър (по-стара технология, която се използва главно за секвениране на къси фрагменти от ДНК), и цялостното екзомното секвениране (Whole Exome Sequencing, WES; фокусира се върху кодиращите региони на генома (екзоните), се фокусират върху определени части от генома. За разлика от тях, цялостното геномно секвениране анализира целия генетичен материал, което позволява по-прецизна диагностика на заболявания с комплексна генетична основа.

Едно от най-значимите предимства на цялостното геномно секвениране е възможността за идентифициране на редки наследствени заболявания. Преди две-три години бяха нанесени последните промени и бяха попълнени последните бели петна в този геном, тъй като през 2000 година някъде около 85 на сто от информацията бе налична. Така че първата стъпка са знанията, не само да знаем колко са гените, а те са някъде около 20 000, но да знаем и каква информация носят те. Всеки един от нас е индивидуалност и да не забравяме, че носим генома и на двамата си родители.

Традиционните диагностични методи често не успяват да помогнат в откриването на точната причина за дадено заболяване, особено ако то е причинено от неочаквани или нови мутации. Цялостното геномно секвениране позволява бързо и точно установяване на генетичните дефекти, което спомага за ранна интервенция и оптимизиране на терапията.

Геномното секвениране се използва и за идентифициране на патогени, като бактерии и вируси. По време на пандемията от Covid-19 цялостното геномно секвениране беше ключов инструмент за проследяване на мутациите на SARS-CoV-2, което улесни разработването на ваксини и стратегии за контрол на вируса. Около 1,6 милиона са вирусите, които поразяват птици и животни, от тях около 750 000 имат потенциал да заразят човека, а ние за момента познаваме 200-300 от тях.

Идеята е чрез съвременните методи на медицината да можем да разберем повече за онези, които могат да създадат проблеми. Целта е да се проследи защо едни хора са по-чувствителни към едно заболяване, а други – не, нещо което бе наблюдавано и по времето на Covid, кои са гените, които обуславят това.

В организма на човека няма клетки, които да са раково предизвикващи, действително има и генетично предразположение за развитието на това заболяване, но всичко е много по-сложно и в нашия организъм клетката е така устроена, че би се самоунищожила, а не да предизвика увреждане на цялостния организъм, но все пак освен имунитет развитието на рака е и въпрос на множество други фактори", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова.

Целия разговор на Ани Костова с проф. Радостина Александрова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.



Снимка – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54