В комуникационната какафония на деня и в условията на скъсана връзка с природата става все по-трудно да живеем осъзнато и умерено, като приемем, че има неща, които не зависят от нас.
Как стоицизмът, философско течение, което свързваме с римския император Марк Аврелий, може да ни помогне да опознаем себе си и да живеем добре днес – разказват във "Време за наука" Владимир Новков и Петър Теодосиев от подкаста "Практически стоицизъм".
Теодосиев е познат от платформата "БГ Наука", бил е в класациите на "Форбс" "30 под 30" и "40 до 40". Новков е магистър по социална и юридическа психология.
Целта на всяка философия е човек да живее щастливо, като, според стоицизма, щастието е достижимо чрез дихотомия на контрола, при която човек трябва да осъзнае кое зависи от него и кое – не.
"Днешното време е антистоическо", заявява Новков. Съвременният човек се стреми към богатство, харесвания, популярност. Всичко изброено е издигнато на пиедестал, докато личните оценки, решения и избори са изтласкани на заден план.
Теодосиев допълва, че основна добродетел във философията на стоиците е умереността.
По думите на двамата гости е грешно стоицизмът да бъде смятам за пасивна философия.
"Стоицизмът е политическа философия", изтъква Новков и пояснява, че последователите на това философско течение са били именно политиците и сенаторите.
Стоицизмът призовава да правим това, което зависи от нас, да бъдем активни, да консумираме само това, от което имаме нужда, да полагаме грижи. Фокусът върху това, което ще се случи, носи нещастие, защото то не зависи от нас.
"Ако всички хора се фокусират да правят това, което зависи от тях, вероятно крайният резултат ще бъде добър. Но може и да не е" – такова е схващането на стоиците.
С каква мисъл започвал деня си Марк Аврелий и защо е полезно човек да води дневник – чуйте целия разговор в звуковия файл:
Дали втората вълна на масовите протести в САЩ показа, че гражданската реакция е само началото на възстановяването на демократичните принципи, или край на надеждите, че това е възможно? Отговор на този въпрос търсим в "Нашият ден" заедно с политика и анализатор Момчил Даскалов. Във втората вълна от протести в САЩ са се включили по-малко хора,..
"Нашият ден" предлага на своите слушатели втора част на интервюто с Александра Белинова-Морган, правнучка на една от най-видните личности в българската история – Ивaн Евстратиев Гешов – български министър-председател, един от основателите на Българското книжовно дружество; директор в БНБ, чийто подпис стои под първата емисия български левове...
За потенциала на ЛАРП (форма на ролева игра) да се използва за обучение, подобряване на комуникацията, работата в екип, взимането на решения и други полезни неща разговаряме във "Време за наука" с Илина Конакчиева , автор на учебно помагало за използване на ЛАРП игри в образованието. ЛАРП е съкращение от английското понятие Live Action Role..
Какво ни казва за променящия се свят на производителния труд изследването Broken class, Broken Glass – разговор във "Време за наука" с антрополога д-р Димитра Кофти. Д-р Кофти базира своите изследвания на теренни проучвания в България и Гърция. Тя е автор на докторантско изследване върху променящите се трудови отношения в контекста на..
Българите имат малко познания и недобра преценка по отношение на тегленето, оползотворяването и управлението на изтеглен кредит. Поне това казва статистиката, според която един на всеки трима работещи има проблемен дълг. Какво е да си длъжник в България? Кой и как трябва да помогне на хората, изпаднали в неплатежоспособност, да си "стъпят на..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
Последното заглавие в репертоара на театър "Възраждане" е приказката "Бременските музиканти" по братя Грим. В тази адаптация на класическия текст..
"Отвъд и вътре в спомена" е изложбата, която Долорес Дилова представя в галерия "Българи". Експозицията включва два цикъла, които изобразяват..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
