Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как океаните регулират климатичните промени и какво можем да направим?

| обновено на 25.03.25 в 12:55
Мартин Томов
Снимка: Мая Данчева

Световният океан е неизчерпаем източник на ресурси и жизненоважен компонент за климатичната стабилност на планетата. Въпреки това, много от неговите води не попадат под юрисдикцията на конкретни държави, което създава сериозни предизвикателства за тяхното управление и защита. Мартин Томов, координатор на кампанията "Живо Черно море" към "Грийнпийс", говори за значението на океанското споразумение и какво трябва да направи България, за да се ангажира в този глобален процес.

Какво представлява океанското споразумение?

Океанското споразумение, прието от ООН през 2023 г., е исторически документ, който за първи път позволява създаването на защитени зони в международни води, извън юрисдикцията на всяка конкретна държава. Този договор е уникален, защото има за цел да пази природата и океанските екосистеми от човешка експлоатация и разрушение. Преговорите по споразумението продължиха почти 20 години и са насочени към гарантиране на устойчивото управление на глобалните води.

Каква е ролята на България?

България беше една от първите държави, които подписаха споразумението през септември 2023 г., но все още не е ратифицирала документа, което означава, че не е приключила формалния процес на включването му в българското законодателство. Това е важно, защото ратифицирането на споразумението ще даде на България шанс да бъде лидер в опазването на природата и да допринесе за глобалните усилия за защита на океаните. Мартин Томов отбелязва, че ратифицирането е вторият етап от процеса, който изисква сътрудничество между различни министерства, като Министерството на външните работи и Министерството на околната среда и водите.

Защо България се бави с ратификацията?

Според него основният проблем с ратификацията е административен, тъй като процесът изисква координация между различни институции. Томов посочва, че въпреки важността на споразумението, то не получава достатъчно приоритет сред множеството текущи вътрешнополитически и глобални проблеми. Това забавяне се отразява на възможността България да бъде част от глобалния усилия за опазване на океаните и да изиграе важна роля в международната екологична дипломация.

Какво е значението на океаните за климатичните промени?

Мартин Томов подчертава, че океаните играят ключова роля за регулирането на глобалния климат. Те абсорбират голяма част от въглеродните емисии и осигуряват жизненоважен кислород. Затова опазването на океаните е не само въпрос на екологичен баланс, но и на запазване на условията за живот на Земята. Томов напомня за предшественика на океанското споразумение – Антарктическото споразумение, прието през 60-те години на миналия век, което осигури защитата на Антарктида като неутрална зона за научни изследвания и природозащита, без да се допуска конфронтация между държавите.

Каква е политическата и дипломатическата стойност на ратификацията?

Ратифицирането на океанското споразумение би било не само важен екологичен акт, но и дипломатически успех за България. По думите на Томов, това ще демонстрира ангажираност на страната към глобалните усилия за опазване на природата и ще я постави на картата като отговорен участник в международните екологични инициативи.

Какво следва?

През последните месеци се водят усилия за повишаване на осведомеността относно важността на ратификацията на океанското споразумение чрез петиции и кампании. Мартин Томов и "Грийнпийс" се стремят да дадат необходимия тласък за финализиране на този важен процес, като се надяват, че с повече внимание и подкрепа, България ще направи необходимата стъпка към ратификацията.

Океанското споразумение е възможност за България да покаже лидерство в глобалните усилия за защита на природата и да допринесе за запазването на океаните за бъдещите поколения.

Слушайте! 

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иван Евстратиев Гешов

История през поколенията II – разказва правнучката на Иван Евстратиев Гешов

"Нашият ден" предлага на своите слушатели втора част на интервюто с Александра Белинова-Морган, правнучка на една от най-видните личности в българската история – Ивaн Евстратиев Гешов – български министър-председател, един от основателите на Българското книжовно дружество; директор в БНБ, чийто подпис стои под първата емисия български левове...

публикувано на 22.04.25 в 13:30
Илина Конакчиева

Ролевата игра като форма на обучение чрез преживяване

За потенциала на ЛАРП (форма на ролева игра) да се използва за обучение, подобряване на комуникацията, работата в екип, взимането на решения и други полезни неща разговаряме във "Време за наука" с Илина Конакчиева , автор на учебно помагало за използване на ЛАРП игри в образованието. ЛАРП е съкращение от английското понятие Live Action Role..

публикувано на 22.04.25 в 13:24

Изследването Broken Class, Broken Glass и промените в производителния труд

Какво ни казва за променящия се свят на производителния труд изследването Broken class, Broken Glass – разговор във "Време за наука" с антрополога д-р Димитра Кофти. Д-р Кофти базира своите изследвания на теренни проучвания в България и Гърция. Тя е автор на докторантско изследване върху променящите се трудови отношения в контекста на..

публикувано на 22.04.25 в 11:46
Адв. Лъчезар Весов

В България няма механизъм, който урежда възможността за личен фалит

Българите имат малко познания и недобра преценка по отношение на тегленето, оползотворяването и управлението на изтеглен кредит. Поне това казва статистиката, според която един на всеки трима работещи има проблемен дълг. Какво е да си длъжник в България? Кой и как трябва да помогне на хората, изпаднали в неплатежоспособност, да си "стъпят на..

публикувано на 22.04.25 в 10:26

За Деня на Земята музеят "Земята и хората" ни кани на изложба и концерт

На 22 април 1970 г. в САЩ за първи път е отбелязан Денят на Земята. В проявите тогава се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ. Идеята е да се привлече вниманието на хората към..

публикувано на 22.04.25 в 08:39