10 години Българско пещерно дружество: Постижения и предизвикателства

В поредния епизод на рубриката "Разговорът" се срещаме с проф. д-р Алексей Стоев – астроном, спелеолог, преподавател и председател на Българското пещерно дружество. Темата на разговора е историята и проблемите на пещерното движение в България, опазването и паспортизацията на пещерите у нас, както и липсата на Закон за пещерите. Повод за този разговор е 10-ата годишнина на Българското пещерно дружество, която беше отбелязана с поредица от презентации и тематични изложби в Националния музей "Земята и хората".

• Прилепът – защо е важно да опазваме този крилат бозайник?

История на пещерното движение в България

Историята на пещерното движение в България започва в края на XIX век, когато Карел Шкорпил прави първата карта на пещера – Еменската пещера в близост до село Емен, Великотърновско. През 1922 година д-р Иван Буреши започва целенасочени биоспелеологични изследвания в страната, а през 1929 година е основано Първото българско пещерно дружество, което по-късно се нарича Първи пещерен клуб.

Следват важни събития в развитието на пещерното дело у нас – през 1960-1961 година се организират първите курсове за инструктори по пещерно дело, а по време на този период са благоустроени и първите пещери, като Леденика и Магурата. През 1972 година е създадена Главната картотека на българските пещери, а Българската федерация по пещерно дело, която по-късно става Българска федерация по спелеология, започва да играе все по-голяма роля в развитието на пещерното движение в страната.

Карстът и пещерите като световен проблем

В интервюто с проф. д-р Алексей Стоев бяха обсъдени важни въпроси, свързани с пещерите и опазването на карста. Професор Стоев подчерта, че карстът и пещерите са глобален проблем. Той отбеляза, че около 40% от територията на България е заета от карстови образувания, което означава, че въпросите за тяхното опазване и използване изискват научен подход. Според него, около 50% от подземните води, които извиращи от карстови извори, се формират благодарение на процеси вътре в пещерите.

"Не си даваме сметка, че тези води са основен източник за водоснабдяване в страната и това прави темата за карста и пещерите още по-важна", добавя проф. Стоев. Той също така обясни, че благоустроените пещери дават уникален поглед към подземния свят, който е съхранил не само фосили от праисторически епохи, но и информация за климатичните промени и условията на живота на Земята преди милиони години.

Паспортизация и картотекиране на пещерите в България

Картотекирането на пещерите в България е важен процес, но все още има много "бели петна" в тази област. В момента картотеката на Българската федерация по спелеология съдържа данни за около 5500 пещери, като ежедневно се откриват нови. Проф. Стоев сподели, че картографирането на пещерите е в процес на развитие, но в страната все още има много неизследвани и неописани пещери, което показва огромния потенциал за нови открития.

Основните проблеми пред спелеолозите в България

Един от основните въпроси, които стои пред пещерните изследователи у нас, е липсата на законодателство, което да регулира и защитава пещерите като природни и културни обекти. Проф. Стоев настоява за спешното приемане на Закон за пещерите в България, който да осигури ефективно опазване на пещерите и да насърчи научните изследвания в тази област.

Въпросът за климатичните промени

В интервюто беше повдигнат и въпросът за климатичните промени и човешката дейност. Според проф. Стоев, информацията, че човешката дейност е основната причина за климатичните промени, често се преувеличава. Той изрази мнение, че климатичните промени са част от естествения цикъл на Земята, който се е променял през милионите години на нейното съществуване. Въпреки това, той призна, че човешката дейност може да играе роля в ускоряването на тези процеси и затова е важно да се предприемат мерки за опазване на природата и екосистемите.