В поредния епизод на рубриката "Разговорът" се срещаме с проф. д-р Алексей Стоев – астроном, спелеолог, преподавател и председател на Българското пещерно дружество. Темата на разговора е историята и проблемите на пещерното движение в България, опазването и паспортизацията на пещерите у нас, както и липсата на Закон за пещерите. Повод за този разговор е 10-ата годишнина на Българското пещерно дружество, която беше отбелязана с поредица от презентации и тематични изложби в Националния музей "Земята и хората".
Историята на пещерното движение в България започва в края на XIX век, когато Карел Шкорпил прави първата карта на пещера – Еменската пещера в близост до село Емен, Великотърновско. През 1922 година д-р Иван Буреши започва целенасочени биоспелеологични изследвания в страната, а през 1929 година е основано Първото българско пещерно дружество, което по-късно се нарича Първи пещерен клуб.
Следват важни събития в развитието на пещерното дело у нас – през 1960-1961 година се организират първите курсове за инструктори по пещерно дело, а по време на този период са благоустроени и първите пещери, като Леденика и Магурата. През 1972 година е създадена Главната картотека на българските пещери, а Българската федерация по пещерно дело, която по-късно става Българска федерация по спелеология, започва да играе все по-голяма роля в развитието на пещерното движение в страната.
В интервюто с проф. д-р Алексей Стоев бяха обсъдени важни въпроси, свързани с пещерите и опазването на карста. Професор Стоев подчерта, че карстът и пещерите са глобален проблем. Той отбеляза, че около 40% от територията на България е заета от карстови образувания, което означава, че въпросите за тяхното опазване и използване изискват научен подход. Според него, около 50% от подземните води, които извиращи от карстови извори, се формират благодарение на процеси вътре в пещерите.
"Не си даваме сметка, че тези води са основен източник за водоснабдяване в страната и това прави темата за карста и пещерите още по-важна", добавя проф. Стоев. Той също така обясни, че благоустроените пещери дават уникален поглед към подземния свят, който е съхранил не само фосили от праисторически епохи, но и информация за климатичните промени и условията на живота на Земята преди милиони години.
Картотекирането на пещерите в България е важен процес, но все още има много "бели петна" в тази област. В момента картотеката на Българската федерация по спелеология съдържа данни за около 5500 пещери, като ежедневно се откриват нови. Проф. Стоев сподели, че картографирането на пещерите е в процес на развитие, но в страната все още има много неизследвани и неописани пещери, което показва огромния потенциал за нови открития.
Един от основните въпроси, които стои пред пещерните изследователи у нас, е липсата на законодателство, което да регулира и защитава пещерите като природни и културни обекти. Проф. Стоев настоява за спешното приемане на Закон за пещерите в България, който да осигури ефективно опазване на пещерите и да насърчи научните изследвания в тази област.
В интервюто беше повдигнат и въпросът за климатичните промени и човешката дейност. Според проф. Стоев, информацията, че човешката дейност е основната причина за климатичните промени, често се преувеличава. Той изрази мнение, че климатичните промени са част от естествения цикъл на Земята, който се е променял през милионите години на нейното съществуване. Въпреки това, той призна, че човешката дейност може да играе роля в ускоряването на тези процеси и затова е важно да се предприемат мерки за опазване на природата и екосистемите.
Слушайте!
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент Владимир Путин, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова , журналистка от Русия, която е избягала в България в началото на войната на Русия срещу Украйна. Един от авторите в..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Милко Стойков, Бургас: Наследих от сестра си етаж от къща заедно с парцел – отстъпено право на ползване, вещно право на ползване, за което плащам данък за земята и за етажа. Мога ли да заградя наследения от мен терен? Сои институции..
В рубриката ни "Разговорът" днес ни гостува една от най-пъстрите личности на българската сцена – Милица Гладнишка . Гласът ѝ е като магия, която може да носи едновременно сила и нежност, да води слушателя от дълбоките пластове на емоцията до експлозивни мигове на радост и свобода. В нейната музика и актьорска игра се преплитат..
На 4 април всяка година България отбелязва Деня на психолога – професия, която въпреки своето значение за психичното здраве и емоционалното благополучие на хората, често остава в сянката на ежедневието. Историята на този празник е любопитна и започва още през 1992 г., когато група студенти по психология, събрани на купон, решават да изберат 4..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
"Младежки Литературен вестник" е нова и обещаваща инициатива, която събира млади хора, за да творят и да изразяват своите възприятия за съвременната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
