Поетесата Елка Няголова представи в Централния военен клуб в София двете си нови книги "Само тази любов" и "Само тази България". За творчеството ѝ говориха поетите Боян Ангелов, Надя Попова, Иван Есенски. Поетесата Надя Попова каза много хубави думи: "Елка Няголова притежава творчески характер с уязвимост на снежинка и твърдост на диамант". А актрисата Милена Червенкова прочете поздравителен адрес от президента на Републиката Румен Радев.
Елка Няголова притежава дарбата да е в епицентъра на поетическия земетръс. Тя не се страхува да е вътре в сказа, а не да дирижира от безопасно разстояние неговите сражения със забравата. Да води конницата му срещу нашествията и поругателствата, срещу отрицанието и предателството. И това не е поза или временен ентусиазъм – това е съдба. Съдба на поет.
Щастливото начало на нейния творчески път започна в благословените години, когато се прокарваше днешният меридиан на изящната ни словесност и се създаваше поетическия ни новоезик. Той на свой ред пораждаше нови изразни пластове на литературната ни реч – продължаваше с невиждан дотогава мащаб градежа на словесната магистрала между отделните духовни времена на България. Тази изконна неделимост литературоведите наричат "приемственост на традицията". Не знам доколко е изчерпателна формулировката, но книгата, за която ще стане дума, е точно такъв пример и за традиция, и за приемственост. И разбира се – за жилавия и неподатлив на ефимерни моди и конюнктурни съблазни талант на Елка Няголова. – пише Иван Есенски, рецензент на книгата ѝ "Само тази България".
ОНАЯ ЛЮБОВ
Няма вече точно такава Любов, не, няма!
Не да почват за нея войни. А да спират!
През затворен прозорец да вали, ала само
най-невинният сняг, докато любят се двама.
И душите си в общото тяло намират…
А пък белият дим да тръгне нагоре, да свети.
Да разказва света от Троя, та до нашия век,
как се прави мастило от сълза и от мрак. Ето,
поправят вселената, защото разбират поетите.
И изпълват душата с Любов на всеки човек!
В тази есен безветрена, с мирис на пушек,
самота изначална, гнила шума и печени кестени,
ще завържа във кърпа малко небе, ще го гушна
и ще душа като болна и хрома сърна бездушните.
Пък дано да открия следи в тази дрипава есен.
Ще обходя алеите пусти. И пътеки избързали.
Ще надничам в неонови букви и тъмните сенки.
Във пристанищни кръчми оная Любов ще търся.
И макар че не пия, ще викна: За всички от същото!
А мъжете наоколо, защо ме боли, ще се сетят.
Ще се сетят, или си знаят: такива любови няма!
Те се целеха в късите есени. И е кървав бръшляна.
Кой твърди, есента че е златна? Това е измама.
И мъжете виновно из световната кръчма се шляят.
А съдбата ги мами. И надписва поръчките само…
Вече зная, че няма точно такава Любов. Затова
просто свивам крило, както ранената птица го свива.
Не е златен светът наоколо, а е сценичен варак.
Но червен е бръшлянът! Аз съм хрома сърна, вървя
и все търся Оная Любов, без да зная къде отивам…
Димитрина Кюркчиева покани в “Артефир” поетесата Елка Няголова след премиерата на книгите ѝ “Само тази любов” и “Само тази България” .Чуйте разговора в звуковия файл.
Елка Няголова е родена в Добрич. Живее във Варна. Завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Работи дълги години в централния периодичен печат като журналист и старши редактор.
Понастоящем е директор за Балканите на МАПП (Международна асоциация на писателите и публицистите). Основател и председател е на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество "Знаци". Редактор и издател. Член е на Съюза на българските писатели. Автор на 13 книги и на още 13, издадени на чужд език. Под печат е романът ѝ "Немите камбани".
Превеждана е на руски, украински, английски, немски, френски, сръбски, полски, румънски, гръцки, хърватски, румънски и др. езици.
Носителка е на 11 престижни национални литературни награди, сред които: “Златният пегас” от “Южна пролет” (за дебютната ѝ книга), Ботевата награда за поезия на ИК “Христо Ботев” за 2005 г., Голямата награда “Изворът на Белоногата”, давана за цялостно творчество.
Първата носителка е и на националната литературна награда “Дора Габе”, също за цялостно творчество. Лауреат е на литературната награда на името на Л. Н. Толстой (на МАПП), както и на полската литературна награда "Белият ангел на поезията" и др.
Снимки – Надя Попова, личен архив
Как празнуват и какво значи 24-ти май за хората, за които всеки ден е "ден на буквите". Анкета с редактори, коректори и преводачи за интимното преживяване на четенето и колективното честване на писмеността и културата. Зорница Христова е българска преводачка от английски език, журналистка и авторка на детски книги. През 2010 година създава собствено..
"За какво мислиш?" ни пита книгата на Лоран Моро, която е неин автор и художник. Героите? Четем им мислите, виждаме ги нарисувани, можем да повдигнем капачетата и да видим дали и другите не мислят като нас: "Анелия има сладки желания", "Гийом кипи от гняв", "Антоан не си намира думите", "Лоран няма търпение отново да е лято", "Розали е започнала да..
Празничното издание на предаването "Семейно радио" е посветено на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, с директни включвания и репортажи от: Голямото семейство на Българското национално радио поздрави своите слушатели с директни включвания и репортажи на: Радио София..
Съюзът на българските художници възобнови след близо десетгодишно отсъствие Националната изложба "Рисунка и малка пластика". Традиционната експозиция представя търсенията на съвременните художници от различни поколения в областта на рисунката и малката пластика. Мащабният преглед успя и тази година да предизвика интереса на зрителите към тези по-интимни..
В епизод 592 "Трамвай по желание" представя за своята публика театралния роман на Сергей Трайков "Уилям Шекспир не е девствена". "Мъж заварва жена си да прави групов секс и побеснял изважда пистолет; Шекспир се е родил едновременно на три различни дати; режисьор филмира Шекспирови пиеси с осъвременени имена като "Секс в лятна нощ" и "Двамата..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
В навечерието на 24 май – денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост – в студиото на радиопредаване гостуваха представители на..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg