На 10 април сцената на Топлоцентрала ще се превърне в портал към една необикновена реалност. Публиката ще стане свидетел на премиерата на "Космосът на чудесата" – мултимедийна театрална продукция, която обединява наука, въображение и сценично изкуство в завладяващ спектакъл за живота в Космоса.
От създателите на "Дългият път към звездите", този нов проект продължава търсенето на отговори отвъд границите на Земята. Представлението предлага един различен, дори забавен и емоционално въздействащ поглед към идеята за живот извън нашата планета.
Научните консултанти – проф. Милена Георгиева, експерт по молекулярна биология, и доц. д-р Владимир Божилов, астрофизик от катедра Астрофизика на СУ "Св. Климент Охридски", гарантират, че фантазията в спектакъла стъпва здраво върху научни факти и съвременни космически хипотези.
В ефира на предаването "Време за наука", доц. Божилов споделя:
"Космосът на чудесата е театрален спектакъл, в който много по-пълно се използват всички средства на драматургията. Той започва с една на пръв поглед фантастична, но логична хипотеза – какво би станало, ако първото дете, родено в Космоса, е момиче? Как това ще се отрази на човечеството на Земята? Как ще се отрази на самото дете, израснало в условия, толкова различни от нашите?"
Тази провокация отваря вратата към по-дълбоки въпроси за мястото ни във Вселената. Спектакълът препраща и към един от най-загадъчните научни парадокси – Парадоксът на Ферми.
"Вселената е толкова голяма и толкова стара, че би трябвало в нея да съществуват множество извънземни технологични цивилизации. Но ние не ги виждаме – сякаш Вселената мълчи. Защо това е така?" – пита реторично доц. Божилов.
"Космосът на чудесата" не дава окончателни отговори, а предлага въпроси – онези, които подхранват любопитството и движат напред и науката, и изкуството.
Спектакълът обещава да бъде не просто театър, а преживяване – пътуване, което разширява границите на въображението и познанието.
Слушайте!
Поредната трета книга на Ваньо Стоилов , озаглавена "Ноти от мелодията на живота" вече е на книжния пазар. "Книгата съдържа очерци и интервюта с хора, които съм взимал в годините между 1980 и 2024", разказа Ваньо Стоилов, който е кореспондент на в. "24 часа" за област Стара Загора и се занимава с журналистика вече 45 години. Десет са публикациите..
До 28 септември в Националната галерия "Квадрат 500" може да бъде разгледана изложбата на Лъчезар Бояджиев "Във ваканция… Corpus Equorum". В нея съвременния артист показва огромната си колекция от изображения на конни паметници от стотици точки по света, от които авторът на шега е премахнал ездачите. Куратори на изложбата са Овюл Дормушоглу и Джоана..
Йеле Крингс е фотограф, писател и режисьор, който е реализирал проекти по целия свят. Негови творби са награждавани и публикувани в National Geographic, The Economist и The Guardian. Тази вечер на сцена "Централни хали" ще бъде открита изложбата му "Железни хора", представяща войната в Украйна през реалния живот на железопътните работници и техните..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си издание "Море от светлини" фестивалът ще преобрази със светлинното изкуство не само градската среда, но и едни от най-завладяващите природни забележителности на брега на Южното ни Черноморие...
Седмица преди едно от най-значимите културни събития за годината в България – турнето на "Йохан Щраус Виртуозен Оркестра", в рубриката "Разговорът" срещаме публиката с концертмайстора на формацията – изключителната цигуларка Таня Джарова-Салюстио. Родом от България, живееща и творяща във Виена, Джарова не само е майка на четири деца, но и водеща..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg