"Знаете ли, че ако зиме ядеш пресни краставици, устата ти мирише на пролет", смята Антон Павлович Чехов. От него можем да разберем и друго – какво ни носят, а и взимат, невъзможността, загубата на илюзиите и сложния любовен танц на привличане и отблъскване. Поне така е в "Краят на градината" – историята за неговия начин да обича, история, която той така и не разказва. Екипът на едноименното авторско представление, което вече 15 години се играе, обаче го прави.
Като потъва в текстове от над 70 пиеси, разкази и писма на Чехов, екипът пресъздава историята за голямата любов на автора - тази тайна, изстрадана, останала загатната, но неразгадана между редовете на произведенията му любов. Историята на аристократката Олга Ивановна и бедния по произход, но преуспяващ Пьотр Сергеич, се разстила във вихрен калейдоскоп от слово, музика и танц. Музиката е на Рене Обри, а хореография – на Ива Караманчева.
В "Артефир" режисьорът Георги Михалков и актьорите Десислава Чутуркова и Милен Николов говори за това какво всъщност е отношението на Чехов към любовта, колко биографичен е авторският им спектакъл, кое го прави толкова устойчив и любопитен за публиката вече 15 години и доколко са успели да израснат чрез образите си.
"Ние постоянно изживяваме по нов начин тази история, това всъщност е уникалното в нашето пътешествие, в което вече 15 години се движим – вътре в него и от сцена на сцена, тъй като сме изживели много дълъг път. Ние сме различни и това по някакъв начин ни кара да откриваме нови неща вътре, дори в текста, във взаимоотношенията. Винаги някакъв нов детайл се появява в главата ни и се казваме: "Досега абсолютно не сме обръщали достатъчно внимание на това". Чувството за партньорство и за изживяване наистина е всеки път поновому, поне за мен. Аз се вълнувам всеки път все едно имам премиера, защото то си е наистина в някаква форма гладиаторска битка – влизаш на сцената и няма излизане от тази история. Трябва да преживееш толкова много неща за четиринадесетте години, в които всъщност се случва самата история. Това го прави много вълнуващо всеки път и ние самите след представление все едно не знаем какво се е случило", каза Десислава Чутуркова.
С усещането за игра, която всеки път е като за първи път, макар да са изминали вече 15 години, е и Милен Николов.
"Много е интересно това да играеш един спектакъл толкова дълго време с партньор, който е толкова отдаден, защото представлението расте. То се развива заедно с нас самите. Аз съм сигурен, че ако сега гледаме запис на спектакъла от преди 15 години, ще ни изглеждат може би доста лековати или ще си кажем: "Я, тук какви сме хлапета!", нещо от този род. Истината е, че всяко представление ние го усещаме по различен начин, ние идваме с различна енергия и това е нормално, всеки човек е различен. Много от нашите зрители го гледат по пет, шест, десет пъти някои и те казват, че всяко представление е различно, казват: "Вие сте променили нещо". Факт е, че нищо не е променяно – нито в текста, нито в движението. Абсолютно всичко е фиксирано 15 години и никога не сме си позволявали импровизации в тези неща. Самата ни енергия дава акцент на различни моменти или етапи в тези взаимоотношения и това е прекрасно усещане."
Режисьорът Георги Михалков определя спектакъла като много личен за себе си:
"Въпросът с това представление е по-особен, защото аз само на пръв поглед съм извън всяко едно от тези не знам колко на брой вече представления за 15 години. Аз съм го водил технически и като осветление, и като звук, което означава, че за мен, както и за тях, това е единственото представление от вече над 70-80 в работата ми, което никога не е излизало от живота ми. Всяко едно минава през мен. (…) Аз много харесвам съдбата на това представление, иначе изобщо нямаше да се занимавам с него, щях да съм намерил някой, който да ме замести. Аз обичам да се занимавам с него, то е много важна част от живота ми. да не говорим, че то е и много лично представление за мен. Първо, заради огромната ми близост с Чехов, която винаги съм усещал, и въпреки че вече съм на възраст, до която той недоживява, продължавам да го усещам. Второ, винаги съм си мислил защо Чехов е автор, който не остарява, както Шекспир, както Молиер и както много малко от световните автори", обяснява той.
Според Михалков причината тези драматурзите да са актуални във всяко време е, че те са майстори на въпросите и никога не дават еднозначни отговори.
"Това представление е изградено на базата на едно изключително мощно противоречие. Противоречие на самия Антон Павлович между огромната му способност и необходимост да обича и абсолютното му недоверие към любовта."
Кога това противоречие, неприсъщо за всеки, е болезнено, но и градивно? Какви са аспектите на невъзможната любов и защо често бягаме от любовта, за да остане тя именно това – любов? Защо колкото по-малко усложняваме чувството, толкова по-възможно е то? През какви етапи и сцени преминава "Краят на градината" като независимо авторско представление за своите 15 години?
Чуйте в звуковия файл.
"Краят на градината" навърши своите 15 години на 29 януари и всички представления през 2025 година ще минат под знака на годишнината. Зрителите могат да гледат спектакъла на 9 април, 20 май и 17 юни на сцената на Сити Марк Арт Център.
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсиа Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
В епизод 587. "Трамвай по желание" дава пространство на Драматичен театър "Гео Милев" – Стара Загора. Конкретен повод е премиерата на спектакъла "Швейк през Третата световна война" – драматизация по знаменития роман на Ярослав Хашек "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война". "Добродушният герой на Ярослав Хашек се пренася в..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга Токарчук. Полската писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса и психоложка Олга Наво́я Тока̀рчук е родена през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство. Тя е носителка на..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен..
Над 1500 души, живеещи в домове за възрастни в цялата страна, ще бъдат зарадвани с празнична трапеза благодарение на Фондация "Предай нататък". А в София..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg