В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15 дни. Сега обаче, синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" настоява, че 15 дни са прекалено много, и предлага броят им да бъде сведен до 7.
Защо се случва тази промяна и какво казва тя за съвременното българско училище? Това е въпрос, на който търси отговор философът по образование и активист Ирина Манушева. Тя е добре позната с участието си в дебати за справедлив достъп до образование и подобряване на образователните политики у нас.
В предаването "Време за наука" Манушева коментира темата с тревога.
Миналата година, припомня тя, увеличаването на позволените дни за отсъствия по домашни причини беше приветствано като стъпка към нормализиране на отношенията между училището и семейството. Учители, родители, лекари и граждански организации настояваха за тази промяна, за да се намали бюрократичният натиск и да се избегне абсурдната ситуация, в която родителите са принудени да прекарват часове в лекарски кабинети заради хрема или леко неразположение. Решението тогава беше възприето като компромис – стъпка към доверие и човечност в системата.
Днес, година по-късно, без да са представени реални данни за злоупотреби, това право е на път да бъде ограничено. Ирина Манушева е категорична – не става дума за привилегия, а за елементарно, логично право, което съществува във всички европейски държави. Никъде другаде не се изискват медицински бележки за кратки отсъствия от училище. Според нея сигналът, който се изпраща към родителите, е ясен – училището не им вярва. Вместо партньори в грижата за децата, родителите отново се третират като потенциални нарушители на правилата.
Вместо да търси доверие и сътрудничество, системата изглежда се връща към стари модели на подозрение и контрол. А това, според Манушева, е не само крачка назад, но и симптом за по-дълбоки проблеми в идентичността на съвременното българско училище.
Какъв образ на образованието градим, когато отнемаме дори малките знаци на доверие към родителите? И какви послания изпращаме на децата, когато бюрокрацията отново взима връх над здравия разум?
Тези въпроси остават отворени – и изискват не просто отговори, а внимателна, дълбока и обществена дискусия.
Слушайте!
Безплатни прегледи за меланом се провеждат днес от над 200 специалисти в над 30 града из страната в рамките на кампанията "Евромеланома" 2025. За превенцията и лечението на рака на кожата говори в Lege Artis онкодерматологът д-р Валерия Матеева , началник на отделението по дерматохистопатология и имунохистохимия към УМБАЛ "Александровска"...
В рамките на Европейската седмица на общественото здраве тази година, темата за "Здравословно стареене срещу мултиморбидности в цифровия свят" беше във фокуса на дискусиите. По този повод в ефира на предаването Lege Artis доц. д-р Гена Грънчарова, председател на Българската асоциация по обществено здраве, коментира ключови въпроси, свързани със..
Медицинските сестри и акушерките настояват за по-високи възнаграждения и по-добри условия на труд. Ще бъдат ли изпълнени исканията – интервю в Lege Artis с Мая Илиева , председател на Синдиката на българските медицински специалисти. По думите на Илиева е проведена среща между Синдиката и екип от Министерството на здравеопазването. Срещата е..
Точно месец преди София Прайд 2025 в "Нашият ден" своята лична история разказва Велислав Петров. Като куиър младеж в България, той описва осъзнаването на принадлежността си към ЛГБТИ общността, взаимоотношенията с родителите, отношението на учителите, особено в рамките на допълнението в Закона за предучилищното и училищното образование от 2024..
В изданието на предаването "Часът на етиката", излъчено по "Време за наука", проф. Стоян Ставру насочи вниманието към една от най-сериозните съвременни заплахи за обществото – манипулацията на вниманието, фалшивите новини и размиването на границите между журналистика и пропаганда. Според проф. Ставру, днес повече от всякога е необходимо да водим..
Никога не съм си представяла, че ще готвя за слонове в Тайланд! Че аз за себе си рядко подхващам тиган или тенджера. И изведнъж… усвоявах рецептурник за..
Те вече са студенти, но любовта към камерната музика започва от Музикалното училище в София. Първоначално са квартет, но по ред причини се трансформират..
Той е млад мъж в Христова възраст. Поет, писател, музикант, свободен дух с четка в ръка. Той е Росен Карамфилов. Автор на 9 книги, на 20-и май е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg