В книгата си "Това, което видях от Балканската война" Симеон Радев описва как стои с войниците на Босфора и те го питат какво е това отсреща. Азия, им отговаря той. А ние тук какво сме, го попитали. Ние сме Европа, им казал той. И те били много учудени, защото Европа им се струвала безкрайно чужда и далечна.
Цитирам по памет тази случка отпреди повече от век, мислейки за колебливото сякаш и до днес българско европейско себеусещане. Колебливо не като географска даденост, а като светоглед, ценностна система и не на последно място - като самочувствие. Много са причините за това европейското ни самочувствие да е ниско дори и днес, близо две десетилетия след приемането на България в Европейския съюз. По-важното е как то може да се повиши, включително и през историята, а в частност и историята на българското изкуство.
Изложбата "Европа в България", представена допреди месец в Софийската градска художествена галерия, показа отраженията на европейските художествени направления в българското изкуство след Освобождението до средата на ХХ век. Несъмнено тя бе резултат на задълбочен изследователски труд на куратора Любен Домозетски, на внимателно обмислена концепция и стратегия при събирането и експонирането на произведенията в залите на галерията. А това, заедно с образователните турове за публиката, предполага работа на цял екип от специалисти.
Наскоро излезе и каталогът на изложбата. Което е поводът с Андрея Гандева и Гергана Минкова да говорим за нея в "Музей в ефира" с Любен Домозетски и Ана Топалова.
В това издание на "Тийн Тайм" представяме съвременния автор Николай Янков. Той е ръководител на специалност "Индология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по хинди, източни религии и философски системи и пътешественик по душа. Автор е (в съавторство с Елена Щерева) на пътеписа "Химикал, шоколад и две рупии" сборник с..
Тя е драматург, артдиректор, PR специалист, организатор на събития и нестандартни медийни кампании . Завършила е "Културология" и "Театрознание". Има богат международен опит в областта на културната политика и артмениджмънта. Носителка е на награди за поезия, кратка проза и театрална критика. Била е член на жури и селекционер на артфестивали...
След първата си поява в България като визуален артист, "Невротичният балет на красотата и разрухата", Надежда Георгиева се завръща в България с имерсивната инсталация "Океанът на живота/гласове", която се открива на 11 септември в 18.00 в Галерия Куб - Топлоцентрала. Вторият проект на художничката, отново куриран от Весела Ножарова, представлява..
Емблематичният текст на Жан Жьоне “Слугините”, който е може би най-играната пиеса на френския писател, драматург, поет и есеист, известен със сюрреалистичните си драми, предлага една игра на идентичности. Вдъхновена от реален случай, историята за двете слугини, които планират убийството на своята господарка, и до днес вълнува зрителите. От една страна,..
Нова тема за разговор с децата – "Тялото и умът", която е особено важна, отбелязват от издателството. Каква е ролята на тялото и на ума в нашия живот? Това са си поставили като задача в книгата този път Бриджит Лабе и П.Ф. Дюпон-Бьорие, както и илюстраторът Жак Азам. Какво е мястото на ума и на тялото "в начина, по който приемаме другите, и в..
В очакване В изгарящата горещина на следобеда, седя под дебелата сянка на дървото, около мен са налягали лудите кучета на лятото, и ние заедно..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg