В книгата си "Това, което видях от Балканската война" Симеон Радев описва как стои с войниците на Босфора и те го питат какво е това отсреща. Азия, им отговаря той. А ние тук какво сме, го попитали. Ние сме Европа, им казал той. И те били много учудени, защото Европа им се струвала безкрайно чужда и далечна.
Цитирам по памет тази случка отпреди повече от век, мислейки за колебливото сякаш и до днес българско европейско себеусещане. Колебливо не като географска даденост, а като светоглед, ценностна система и не на последно място - като самочувствие. Много са причините за това европейското ни самочувствие да е ниско дори и днес, близо две десетилетия след приемането на България в Европейския съюз. По-важното е как то може да се повиши, включително и през историята, а в частност и историята на българското изкуство.
Изложбата "Европа в България", представена допреди месец в Софийската градска художествена галерия, показа отраженията на европейските художествени направления в българското изкуство след Освобождението до средата на ХХ век. Несъмнено тя бе резултат на задълбочен изследователски труд на куратора Любен Домозетски, на внимателно обмислена концепция и стратегия при събирането и експонирането на произведенията в залите на галерията. А това, заедно с образователните турове за публиката, предполага работа на цял екип от специалисти.
Наскоро излезе и каталогът на изложбата. Което е поводът с Андрея Гандева и Гергана Минкова да говорим за нея в "Музей в ефира" с Любен Домозетски и Ана Топалова.
"Разправят, царю честити..." – така започват голяма част от историите, с които най-известната разказвачка в света отлага смъртната си присъда в продължение на 1001 нощи. Да се анализира цикълът "Хиляда и една нощ" предполага да се създаде произведение, не по-кратко от самата "Хиляда и една нощ". Част от историите в сборника са доста различни от..
Изложбата "През времето" в залите на Националната галерия – "Квадрат 500" е посветена на 90-годишнината на проф. Валентин Старчев. Макар и с ретроспективен характер, експозицията представя само част от внушителното и многопластово творчество на един от най-емблематичните и влиятелни български скулптори. Внимателната селекция от произведения..
Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в Сите ентернасионал дез ар в Париж (Cite international des arts) след спечелен конкурс на СБХ. Ето какво пише галеристката Вихра Пешева за работите на Гергана Минкова: "Освен че рисува,..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов. Музеят се намира родния град на Башо Ига, префектура Мие. Хиляди поети от цял свят взимат участие в най-стария световен хайку конкурс. Тази година се състоя 79-ото му издание. С председател на..
Българката и австриецът се срещат през 60-те години на Слънчев бряг и "между тях се ражда връзка, по-силна от време, език и пространство". Документалният филм "Снежа и Франц" на Светослав Драганов събира архива на Франц, сниман с камера Супер 8 мм и заедно с разказите на Снежа, на приятеля на Франц, много фотографии и писма разказва тази интересна история..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
