"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между САЩ и Великобритания "лудата глава" на българската авиация, която остава завинаги на 27 години. До днес съществуват тези за действията на Димитър Списаревски – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил, че прави жива торпила на 20 декември 1943 година при боен полет по време на бомбардировките над София през Втората световна война. Той загива, след като сваля американски бомбардировач B-24 чрез въздушен таран.
Говори се, че веднъж, докато надъхвал унилите си колеги след гибелта на летец, Спаич, както наричат всички националния герой, летец-изтребител, казва: "По-добре е да загинеш във въздуха и да разбере цял народ, отколкото да умреш и никой да не разбере…". Загинал в името на идеята, в която е вярвал, а именно – в България, Димитър Списаревски е едно от най-ярките имена в българската авиация. Авиацията, която оставя паметни страници в световната история.
В негова чест и в памет на героите от военновъздушните ни сили, загинали по време на Втората световна война, Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация (АИББА) организира кампания. Тя цели да съхрани на паметта на българския национален герой и да поддържа жив духа на нацията ни, като напомняме за подвизите на българските герои, дали живота си за страната.
Една от големите цели на АИББА е изграждането на паметник на Списаревски, но преди това, през юли месец тази година, се очаква да бъде готова реплика на самолета на Спаич. Тя ще бъде абсолютно негово копие – с 10 метра размах на крилата, 9 метра дължина, 3 метра височина. Открит е и точният камуфлаж на самолета.
"Създадохме асоциацията преди две години и половина именно с тази цел – да запазим духа и паметта на нашите герои, като основно се грижим на делото на Списаревски и неговата популяризация – каза председателят на АИББА Орлин Георгиев. – През тези две години работя активно и по намирането на факти за героя Списаревски, затова написах и книгата "Спирасевски. Живот, легенди, митове и факти". За мен той е един от най-обичаните наши герои и никой не подлага на съмнение неговия подвиг. Бях безкрайно впечатлен и учуден обаче какви легенди се носят за това как бил сам срещу 120 крепости, как спасил София от бомбардировките и т.н.
Истината не е точно такава. Реално на тази дата са ни бомбардирали 37 бомбардировача, разделени на две групи – 16, които са били от южната група, атакувана от ескадрилата на Списаревски, и още 21, които са били от северната група и те успешно са хвърлили бомбите си над Централна гара и околовръстния железен път, който са разрушили."
От разказа на Орлин Георгиев и от фактите, които могат да бъдат прочетени в неговата книга – съвременна информация, непубликувана у нас до този момент, става ясно, че част София е била спасена от подвига на Димитър Списаревски и от дръзките усилия на неговите колеги, които са направи чудеса от героизъм при абсолютното превъзходство на врага.
"Репликата е начин да почетем не само Списаревски, но и останалите 82 български летци, с които сме разполагали в периода 1942 – 1945 година и които са били не по-малко смели. Според мен това е нещо много интересно, което правим за пръв път и в България, и в Европа – чрез такава реплика да почетем тези наши летци, които бяха 80 години забравени. В последните години се чу за Списаревски, може да се говори за него, повече информация излезе, като това, което Орлин е написал, но не трябва да се забравят тези герои. Те го заслужават", каза и Никола Захариев, член на АИББА и инициатор на идеята за репликата на самолета.
"Иска ми се хората, по-специално младите хора, да се запознаят с това героично минало, касаещо българската авиация. То започва още от Балканската война насам, знаете, че ние сме били първите, които са бомбардирали с военен самолет Одрин, та до героичните битки във Втората световна война. Това може да ги накара да заобичат повече своята родина и да се гордеят с нея", каза в "Какво се случва" Веселин Стоянов, син на ген. майор Стоян Стоянов, български въздушен ас.
Голяма част от средствата за направата на репликата вече са събрани, а следващата голяма крачка на АИББА е в посока на паметника на Списаревски. Всеки, който иска да направи дарение, би могъл да научи повече подробности в сайта на асоциацията. Група "Порок" участва активно в набирането на средства и подкрепя кампанията и с авторска песен, посветена на българския герой – "Звезда над София“.
"Аз съм се венчал за България!", казва Димитър Списаревски.
Повече за личността му, символите на героизъм в българската авиация и дейността на АИББА – чуйте в звуковия файл.
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg