1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест на съвършеното творение на светите Кирил и Методий фондация "Глаголитика" ще представи през 2025 година цикъл от лекции под надслов "Научни и богословски аспекти в изучаването на глаголическата писменост". Авторки на беседите са доц. Татяна Илиева от Кирило-Методиевския научен център на БАН и д-р Инна Димитрова – двете съуправителки на фондация "Глаголитика" – гостенки на предаването"За думите".
Великото творение, излязло изпод перото на Константин Философ, наречен Кирил и брат му Методий, но вдъхновено от Бог, е не просто средството, с което славяните да пишат и четат, но израз на правото им да имат достъп на своя език до мъдростта на Създателя. По-късно тя е заместена от кирилицата, която ползваме и днес, но в която остават някои от глаголическите знаци за звуковете, характерни за старобългарския славянски език.
Глаголицата е безспорно постижение на световната цивилизация, което не губи своята стойност. Нещо повече, тя продължава да предизвиква ума, знанията, но и въображението не само на учените, но и на много широк кръг неспециалисти. Това е чудесно, но крие и риска от създаването на наукоподобни и незащитими теории за глаголическите букви. Затова е похвално всяко усилие на учените да хвърлят светлина върху достоверните хипотези и да развенчаят митовете около символиката на глаголическите знаци.
С тази задача доц. Татяна Илиева и д-р Инна Димитрова изнасят своите беседи пред софийска аудитория, имат планове да гостуват и в други български градове, както и извън страната. На основата на лекциите доц. Илиева смята да подготви книга с етюди върху всяка от 38-те глаголически букви. Фондация "Глаголитика" има идея да създаде интерактивен музей на Кирило-Методиевото дело, за осъществяването на която се надява на широка обществена подкрепа.
Защото България и ние, българите, имаме основанията, но и дълга да не забравяме и да припомняме на света за основната заслуга на българската държава за опазването и продължението на стореното от светите първоучители и да не се отказваме от нещо, което е част от нашата идентичност.
Чуйте разговора с доц. Татяна Илиева и д-р Инна Димитрова:
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
