В подкаста "Импулсът в мен" представяме интересните корени на традициите по Великден.
Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да са с нови дрехи, да не се работи по великденските празници.
Празнуването на Великденските празници по света има различни обичаи според народните вярвания и предания. Яйцата, козунакът и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза.
В миналото яйцето се е асоциирано с Вселената. Всъщност още през IV век консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждането на човека. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.
Броят на яйцата се определя спрямо броя на членовете на семейството, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предназначени за ядене, а само се подарявали. Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни.
В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния.
Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на Александър Дювернуа "Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати", издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи традиционният празничен кравай.
А защо агнешкото е също един от важните компоненти на празничните обичаи?
Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете, както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец. По обичай може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости.
През 1678 година за първи път се споменава Великденския заек. В немска приказка се разказва за заек, който крие в градината яйца от децата. Много често наред с общовъзприетите символики за великденските празници се срещат и зайчета – шоколадови, керамични, захарни, плюшени и др., дори и по-картичките е по-вероятно да се види заек, отколкото кокошка с яйца или пиленце. Обаче присъствието на заека не е случайно – в антични времена дивите зайци се възприемали като символ на Луната, а причината е в първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което бележи и Възкресение Христово. Освен това за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи. Древните вярвали, че именно те никога не затварят очи и че са нощни създания.
В миналото през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягъл добитък, не се е яздел кон, особено на Разпети петък – тогава постът е най-строг. Старите вярвали, че ако се работи тогава ще има гръмотевици и град.
В пространството на Художествената галерия в Казанлък живописните творби на Силвия Попова се вият и създават усещане за захвърлени змийски кожи. В съчетание с камъните, те създават у зрителя – по наименованието на експозицията – "Области от особен интерес". Разположени са сред платната по стените и ето как кураторката Весела Ножарова обяснява..
"ЖАР. Брут арт изложба на Христина Попова" се открива на 25 юли в с. Нови хан. Ще бъде представен албум с нейни рисунки и текстове в читалище "Иван Вазов - 1928" от 17 часа. Преди това от 15 часа ще се проведе керамично ателие, а от 18 часа започват литературно четене на сцена Кервансарай "Калето". В него ще участват Албена Макарова, Борислав..
В литературния салон на "Хумор и сатира" отново ще стане дума за любов! Любовта към света около нас, към ближния, пък бил той и костенурка, към Прекрасната дама, която може да е госпожата от долния етаж. Любовта, която се бори, която преодолява препятствия и която побеждава! Актьорите Добриела Попова и Иван Петрушинов ни пренасят в динамичния..
В епизод 599 "Трамвай по желание" среща своята публика с популярните актриси Анна Петрова и Ани Михайлова. Най-новият проект на Анна е спектакълът "Луксозен мъж за ежедневна употреба" – нова българска комедия написана специално за актрисите Ани Михайлова, Боряна Павлова и Анна Петрова. Какво очакваме от един луксозен мъж? Лабиринт от..
Маргарита Димитрова , изпълнителен директор на Фондация "Аполония", представя в "Нашият ден" акцентите в 41-вото издание на фестивала на изкуствата в Созопол. За втора година концертмайстори от водещи оркестри из Европа ще се обединят на сцената на "Аполония" за неповторимо музикално преживяване. Официалното откриване на фестивала е на..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg