В България няма механизъм, който урежда възможността за личен фалит

Българите имат малко познания и недобра преценка по отношение на тегленето, оползотворяването и управлението на изтеглен кредит. Поне това казва статистиката, според която един на всеки трима работещи има проблемен дълг.

Какво е да си длъжник в България? Кой и как трябва да помогне на хората, изпаднали в неплатежоспособност, да си "стъпят на краката"? Каква е ролята на държавата и какъв е опитът на други европейски страни? На тези въпроси в "Нашият ден" отговаря адвокат Лъчезар Весов.

Законът за личния фалит престоява дълго време в Народното събрание, но вече е минал на първо четене и в момента има дебати. По думите на адв. Весов до 1 май е предоставен срок, в който политически партии, НПО-та, различни съсловни организации да представят своите виждания по законопроекта. След 1 май ще започне една по-широка дискусия за изменения във вече представения законопроект.

В България няма механизъм, който урежда възможността за личен фалит, подчертава гостът.  

10% от хората, които ползват бързи кредити, ги използват за почивки, пътувания и да изкарат добре празниците. Според адв. Весов това показва, че хората не си дават сметка какво означава тегленето на бърз кредит.

По думите на юриста банково кредитиране е по-сигурно от това, което предлагат другите кредитни институции. Банкова институция прави задълбочен преглед на финансовото състояние на потенциалния длъжник. Затова някои икономисти казват че банката е най-добрият партньор, допълва адв. Весов.

При бързите кредити няма такава проверка. Те често се отпускат в рамките на един ден и без оглед на кредитното минало, финансовото и трудово състояние на клиента.

Адв. Весов предупреждава, че при бързите кредити има много скрити такси. Така сума от порядъка на 500-2 000 лв. до края на срока за погасяване може да достигне 12 000 лв.

Как да фалираме "като хората"?

"В момента има само един начин да фалираме като хората и той е да емигрираме. Няма предвиден правен механизъм, в който длъжник да отпише своите задължения. Преди 4 години законодателят предвиди 10-годишна абсолютна давност. При нейното изтичане длъжникът може да подаде иск и да докаже, че задължението му е погасено по давност. За да може длъжникът да се ползва от тази възможност, трябва да минат 10 години от приемането на закона – т.е. първата възможна дата за позоваване на закона е 2031 година", казва адв. Весов.  

По думите на адвоката броят на проблемните дългове е довел до "тиха социална криза". В България има близо 3 млн. работещи граждани. Към края на 2024 година изпълнителните дела са над 1 млн., което означава, че на всеки трима работещи един има проблемен дълг.

Законът за личния фалит е пряко свързан с Плана за възстановяване и устойчивост. Това е така, защото проблемните дългове затормозяват икономиката, насърчават работата в сивия сектор и нарушават връзката между държавата, работодателя и работника, обяснява адв. Весов.

"В проектозакона, който е предложен, има дефиниция кой длъжник не е добросъвестен. Има изброени точки, които, по мое мнение, ще затормозят цялата процедура занапред. Това ще стане една луксозна процедура за бедни хора. Длъжниците няма да могат да си позволят с оглед задълженията, които имат, да заплащат такси за синдик, държавни такси, такси за оглед и охрана на имуществото. В закона е предвидено длъжниците да се възползват от тази възможност при праг от 10 минимални работни заплати. Аз лично смятам, че този праг трябва да отпадне. В Германия и Франция минимален праг няма", казва още адв. Весов.  

"Танцът между кредитора и длъжника е деликатен и в края винаги има само един удовлетворен. Законът предлага втори шанс и при него кредиторът няма как да бъде удовлетворен напълно", заявява в края на разговора гостът.

Чуйте повече по темата в звуковия файл: