Меценатството в България – в реалната или в пожелателната сфера?

Безсмъртните шедьоври на европейското изкуство, създадени от Леонардо да Винчи, Ботичели, Микеланджело и Донатело, се появяват в епохата на Ренесанса, когато започват и италианските проявления на меценатството. Във Флоренция на Медичите, в Рим на Борджиите, в Милано на фамилията Висконти. Ако погледнем към Франция, отново ще видим същото. Ако се върнем към Средновековието, откриваме, че Карл Велики създава в Аахен меценатската школа с древногръцко наименование "Академия". Стигнем ли до древността, ще разберем и откъде тръгва всичко – Гай Цилний Меценат. Римският държавник и покровител на изкуствата е насърчавал дейността на творците още през I в. пр. Хр. 

С поглед към съвременния свят, от който сме част, става повече от ясно, че меценатството е важен и необходим механизъм за подпомагане, съхраняване и развитие на културата на която и да е нация. С времето то се е утвърдило като цивилизационна позиция, която е белег за развито гражданско общество, за неговата воля и съзнание за културна идентичност.

От края 2005 година България се присъедини към редица държави от Европейския съюз, като Франция, Германия, Испания и Полша, в които меценатството получава съответната нормативно регламентирана държавна закрила и насърчаване. Законът за меценатството в България обаче е обнародван за последно през 2020 година.

Илко Ганев, представител на Съюза на артистите в България и бивш зам.-министър на културата, е на мнение, че този нормативен акт се нуждае от сериозна реставрация. Министерството на културата би трябвало да води регистър на меценатите в България, в това число и на организациите, и да връчва своите призове на тези от тях, които най-активно подкрепят българската култура. Липсата на такъв списък и отличията в него е ахилесовата пета на администрацията, смята още Ганев. От тази гледна точка – казва той – меценатството у нас си остава лека утопия и се намира по-скоро в пожелателната сфера.

"Би трябвало ежедневно да можем да посочваме добри примери и практики на организации, групи и хора, които се занимават с популяризиране и опазване на културното наследство, с развитието на съвременната българска култура и разпространението ѝ извън граница. Хора, които сами се справят с проблема, въпреки някои административни неуредици."

Законът за меценатството не пречи на меценатите да бъдат такива, но по никакъв начин не ги стимулира и не им помага в тази посока. Не насърчава и развитието и увеличаването на тяхната група. Данъчните облекчения в закона са фиксирани като такива, но не са реални.

"Не би имала интерес една организация, която се занимава с меценатство в България, кой знае колко да се възползва от преимуществата на този закон, защото такива на практика няма. Те са само пожелателни. Следва да се намерят добрите практики, да се развият, да се интегрират в този закон и той да бъде подложен на някакво обществено обсъждане и разбира се – разгледан в съответните комисии, най-вече в Комисията по култура и медии, във Финансовата комисия и да бъде гласуван в Народното събрание. Ето сега това би бил един добър пример, ако редовното правителство покаже приоритет и интерес в тази област и го постави на масата за обсъждане и разглеждане, канейки заинтересованите страни по темата", обясни още Илко Ганев.

Ако възприемем меценатството като форма на благотворителност от страна на заможни хора, които обичат различните форми на изкуство и даряват, за да може то да продължава да съществува и да се развива, държавата би могла да изпълнява посредническа функция, като подпомага и улеснява връзката на артистите с меценатите, готови да отделят от личните си средства, за да подкрепят реализацията на даден творец или творчески проект. За това е нужна и креативност обаче.

"Меценатството е част от подобряването на средата, която ни заобикаля във всички сфери – от най-ранна детска възраст до най-възрастните хора, които се нуждаят от своя социален рай тук, на земята – такъв, който да могат да изградят и подобрят. Не те със собствените си усилия, а именно ние чрез взаимодействието с различните дарители. Смятам, че е важно за изграждането на една по-добра и здрава среда. По-смислена, по-хармонична, по-чиста, по-екологична, по-щадяща природата. С грижа към климатичните изменения, с грижа към животните и хората. Всичко това, свързано с образование, възпитание и с начина, по който изграждаме себе си като личности и хората около нас като такива", каза в заключение Илко Ганев.

Каква е политиката на съхраняване и развитие на българската култура според Закона за меценатството в България? Как реално се осъществява то и какви са стимулите на покровителите на изкуството у нас, за да се подпомага развитието на творците? Кои са благодетелите, които могат да бъдат в ролята на ментори – да преоткриват таланти и да ги водят за ръка по важните стъпки към развитието им? Защо е важно съвременният човек да знае кои са днешните дарители – какво се оставили те, кого са подпомогнали и с какъв мотив? Създава ли това знание усещане за прозрачност и предизвиква ли критичност в масата, важна за формирането на всяко едно съвременно общество?

Чуйте целия разговор с Илко Ганев в звуковия файл.