За паметта, като жив организъм, за противодействието спрямо статичното състояние на нещата, за новите мисловни хоризонти – говори Мария Степанова, водеща фигура в съвременната руска литература, писател и есеист.
Разговорът в "Артефир" се случва часове преди срещата на Степанова с българските читатели в рамките на формата "Литературни срещи", организиран от фондация "Прочети София".
Събитието е от 20 ч. в Националния археологически институт с музей при БАН.
В ефир превежда Владимир Бернер.
Колективната памет е непрекъснат процес на споделяне, смята Степанова, автор на книгата "В памет на паметта".
"Паметта много лесно може да бъде превърната в оръжие за потискане. Затова ми се струва, че колкото повече паметта става домашна, лична, толкова по-добре за нас", казва писателката.
Паметта, по думите на Степанова, е чувствителна материя и в нашето увлечение по нея не бива да забравяме наличието на история – точна наука, която борави с факти и документи.
"Последните години показват, че уроците, които са сякаш много добре усвоени, просто не работят. След Втората световна война, както ми се струваше някога, се създаде един обществен консенсус, който се свеждаше до някакви прости думи: "Никога повече" или "Главното е да няма война". Това беше универсална и интернационална система на разбиране, че тези думи имат отношение към всеки от нас.
Както виждаме, не изминаха и няколко десетилетия, войната се случва в центъра на Европа и нищо не може да бъде сторено, за да бъде предотвратена. Това е много тъжно, ако говорим за свойства на човешката натура като цяло. Но това не означава, че архивите трябва да млъкнат, че паметта трябва да спре. Едно от основните свойства на всеки едни архив е многогласността му", казва Степанова.
Властта използва паметта като пластелин, заявява писателката, която е била свидетел на целия процес, довел до войната на Русия в Украйна. По думите на Степанова всичко е започнало с контрол върху някои исторически наративи.
"Войната на Русия срещу Украйна е война на паметта, която се осъществява не в областта на културата, а в реалния живот с редица жертви", коментира гостът.
"Всяка една независима мисъл вече е форма на съпротива. Да останеш сам със себе си, да запазиш своята човечност в едни определени обстоятелства, вече е форма на протест", добавя Степанова.
Авторката казва още: "Способността за насилие и жестокост е част от природата на човека, която може да бъде леко туширана, но понякога като подземен огън избликва нагоре. Винаги е горчиво да се мисли, че засега никакви усилия от страна на културата не са прекратили нито една война. Напротив – много велики произведения се създават точно на фона на някакви чудовищни исторически събития."
Гостът формулира ролята на писателя в днешно време по следния начин: "Да свидетелстваме, да говорим истината така, както я разбираме, да променяме езика и да се съпротивляваме на онези промени в езика, които държавата се опитва да осъществи."
Степанова е автор на книга, посветена на Марина Цветаева. Тя коментира мощния заряд на голямата руска поетеса, пропит с мисълта за справедливост – може би невъзможна, но не по-малко необходима.
За жените в литературата днес Степанова казва: "Женските гласове стават все по-чуваеми, изпълват все повече информационното пространство и стават необходими. Може би за първи път от столетия ние започваме да се чуваме. Женственият начин да се мисли, да се намират решения изведнъж се оказва нашият шанс да оцелеем. Може би това ще обхване и политическото поле. Струва ми се, че тогава войните ще станат по-малко на света."
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
