Режисьорският дебют на Боян Крачолов на Голяма сцена в Народения театър вдигна публиката на крака три поредни вечери. Причината са изумителните постановъчни решения, силното актьорско присъствие и усещането, че зад всяка дума на Том Стопард се крие въпрос, на който никой от нас все още няма ясен отговор, в премиерния спектакъл "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви".
Определят интелектуалната комедия на Крачолов като спектакъл, който още с първите си представления показа едновременно смайваща игра на ума и разтърсващо театрално преживяване. Спектакълът разказва историята на двама второстепенни герои от "Хамлет", които в пиесата на Стопард излизат на преден план – объркани, философски настроени, търсещи смисъл в реалност, която не разбират и не контролират.
На сцената в ролята на Розенранц и Гилденстерн виждаме актьорите Ненчо Костов и Пламен Димов. Заедно с тях зрителите изследват темите за съдбата, случайността и свободата. Всичко това през езикови игри, смешки, абсурдни "научни" спекулации и поетични отклонения.
Следващите дати, на които можете да гледате спектакъла на Народния театър са 17 и 18 май.
Защо Хамлет не спира да преследва Боян Крачолов и кое превръща пиесата за едни второстепенни шекспирови герой в интелектуална комедия – чуйте от Боян Крачолов в звуковия файл.
В "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" участват още актьорите Александра Василева, Александър Кънев, Надя Керанова, Радена Вълканова, Мартин Димитров, Валентин Балабанов, Кире Гьоревски, Иван Николов, Димитър Крумов, Александър Тонев, Асен Данков, Стелиан Радев, Явор Вълканов и Дарина Радева. Сценографията и костюмите са дело на Борис Далчев и Михаела Добрева, композитор е Георги Атанасов, хореограф – Росен Михайлов.
Снимки: Стефан Здравески
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови игри на цветове и форми. В платната се долавя малко носталгия, много свобода, трепет и вълнение. Ще се доловят както ефирните, условно загатнати морски пейзажи, така и чистите цветни композиции на..
Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..
На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир..
Шестото заглавие в репертоара на Театър "Карлсон" е спектакълът "ПиноККио" по Карло Колоди . Премиерата ще бъде на 23 септември от 19 часа на сцена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
