Доминик Милър пристига със соловия си албум Vagabond

Доминик Милър. Цар на акордиката и синкопа – импровизационна многопластова музика, която тренира ушите за по-правилно възприемане на трудното, но истинско съвършенство. Синонимът на музикалния оригинал е Китара. Един от най-нежните, елегантни и изтънчени майстори на този инструмент. И чак след това – първа жица и бендлидер на вездесъщия Стинг, а не обратното, както медиите – не само у нас, но и по света, си умират да обозначават този човек. Но той е не само факир на струните, а и бляскав композитор и аранжор, автор... Точно такъв го очакваме в Sofia Live Club на 8 май, когато ще представи 15-ия си солов албум Vagabond. Именитият гост пристига със собствена формация и както обикновено, около него са изумителни студийни и сценични лъвове, всеки от които свети със своя собствена и неотразима светлина.

Доминик Милър все така не сваля поглед от душата на човека, а своите наблюдения изразява само и единствено с ноти и хармонии, без думи. С безупречно разпознаваемата бленда на своята китара. 

"Това е албум с песни. Исках да разкажа няколко кратки истории – заглавията в него са осем. Произведенията са като песни, само че без текст. Пожелах да ги изградя с песенна структура. Vagabond е кулминацията на целия ми музикален опит досега – толкова богат, най-вече в областта на песенното творчество. Работил съм с много автори на песни, освен в инструменталната музика", разкрива Милър. 

Дискът е очарователна симбиоза от джаз, алтърнатив поп, акустичен фолк, съвременна класика и латино елементи. Пиесите комбинират всички тези стилове, създавайки нещо напълно ново - дори за своя създател, който много често изненадва меломаните не с отдавна доказаната си висша класа, а с това как точно този път ще изгради фамозните си звукови скулптури в действие. Vagabond е албум, пълен със слънце и поезия.

Около Доминик вече не е дръмърът Ману Катче, а Зив Равиц. Той обаче не бива да бъде подценяван, тъй като има такава органична нехайно елегантна и устремена връзка с барабаните, че сякаш се е родил с палка в ръка и крак върху педала. Постоянен член във формацията на популярния израелски джаз пианист Шай Маестро, често свири и с  Авишай Коен и в квартета на Лий Кониц. Басът е у белгийския майстор на плътната струна Николас Фисман, в компанията е и Якоб Карлзон – един от най-виртуозните и иновативни скандинавски пианисти. Аплодирахме го в афиша на "Пловдив Джаз фест" 2015-та заедно с правнучката на граф Толстой – обаятелната Виктория Толстой, с която са верни партньори на сцената и приятели в живота.

На последно място, но не и по значимост, е кийбордистът Джейсън Ребело – от хората на американския барабанист Гидо Май, мегаиме от европейската и световната джаз сцена, драл кожи за самия Джеф Бек – мир на неспокойния му гриф. 

"Страхотно е да се учиш от другите – признава Милър – Като студиен музикант влизаш в нечия друга история. Задаваш си въпроса – какво мога да сторя, за да ти помогна да я разкажеш. Ти си като нов герой в спектакъл и твоята роля е да го направиш още по-добър. Всеки път, когато свиря като студиен музикант в нечий друг проект, научавам нещо ново. Отивам при следващия с това по-богато познание.  Да си студиен музикант, е наистина прекрасно! Свирил съм в над 300 албума. Всеки път това обогатява моя музикален речник", подчетава Дом. Двамата със Стинг са заедно не само в студиото, но и под светлината на прожекторите след албума The Soul Cages, тоест – от 1990 година.

"Не мога да скрия колко щастлив съм, че Shape Of My Heart е толкова харесвана от хората – споделя Доминик Милър за един от най-големите хитове в пребогатата солова дискография на бившия фронтмен на "Полис" – Когато я създавах, не съм знаел какъв успех ще пожъне. Не съм се опитвал да пиша музика, за да се хареса. Но попаднах на китарен риф, с който хората се идентифицират", допълва той. Ами явно им се нрави тази понижаваща се акордова прогресия. Когато е в средно темпо, тя създава меланхолично чувство. Йохан Себастиан Бах също използва този похват. 

"В творчеството си влагам елементи от музиката на композиторите, които харесвам, като Шопен и Бах – продължава Милър – Щастлив съм, че внесох в популярната култура този елемент от класическата музика чрез рифа на  Shape Of My Heart. Хората не осъзнават, че изворът е в класическата музика. Що се отнася до партньорството ми със Стинг, то е най-невероятната и най-дългата връзка в моя живот, дори по-дълга от тази със съпругата ми".

Освен в Shape Of My Heart, е съавтор и на други магистрални песни за Стинг – La Belle Dame sans regrets и Fields Of Gold. Гласът на поетичната му струна звучи още за кралицата на фадото Мариза, Кати Мелуа, Ронан Кийтинг, Тина Търнър, Юсу Н’Дур, Бевърли Крейвън, Джими Нейл, "Чийфтънс", кийбордиста и основател на "Пинк Флойд" –  Ричард Райт, Ману Дибанго, Чък Лоуб, Пол Йънг и стотици други певци и инструменталисти от всевъзможни стилове. Пропуснахедно много важно име – Доминик е записвал с Фил Колинс от "Дженесис" в края на 80-те години и до днес не крие предаността и благодарността към артиста, който го изтласка към успеха и подпали желанието му да изследва все повече нови  музикални територии. Съдбата отвежда Милър при Колинс, за да работят заедно по четвъртия солов албум на Фил ...But Seriously. Китарните партии в хитовете Another Day In Paradise, IWish It Would Rain Down и Do You Remember? са именно негови. Този успех го отвежда на прослушване при Стинг. Останалото е история, която славно продължава и с индивидуалните постижения на Доминик – вклинениедин в друг с музата си, голяма част от които и родните меломани познават от изявите му у нас.

На живо Милър често свири на акустична китара с атрактивната техника дабъл хенд – подобно Еди ван Хален. Да споделя преки впечатления, че репертоарно на концертите е далеч по-наред и от попа, и от рока. Залага на люто електрическо дробене с найлонови струни в стил джаз рок от 70-е.

Гледали сме Доминик и сам, и в трио, и с цяла банда, и разбира се, със Стинг – че и в комбина на Жилото със Шаги в Пловдив. С цялото ми извинение към всички от многолюдния бенд, които бяха на сцената, откроих партиите на китариста в какъв интелигентен контраст са с останалите. Но няма никога да забравя изпълнението на Милър с Бистришките баби. Почти припадна от удоволствие, удари две струни в началото и ги изслуша в захлас. Изпрати ги с думите "Тенк ю, лейдис". Ами да! Те са великолепни и велики дами на певческото изкуство. Сподели, че би искал да открадне красотата и на българската фолклорна музика. Не задруго, а за да може да служи по-вярно на това, което обича. После ни връхлетя дабъл хенда. Тази техника се нарича "Truco". "Роден съм в Аржентина – сподели Доминик, който на 21 март отбеляза 64 години – и като деца много обичахме да играем на карти и футбол, разбира се. В играта на карти труко най-важното нещо беше да лъжеш".

Собствено аз изобщо не възразявам да бъда преметнат именно от този фокусник Доминик Милър, който е от малцината творци, които променят средата около себе си, а не обратното. Подготвям се за афро, джаз, фънк, рок и присъствие и харизма, които не срещам всеки ден. До четвъртък, мистър Милър. В Sofia Live Club.