Смешно за сериозното – Китодар Тодоров за киното и за живота

Той умее да подтиква зрителите да се съмняват във всичко, което казва. Всеки започва да се чуди истина ли е, не е ли. Интересното е обаче, че колкото и да се чуди – зрителят е все по-склонен да му повярва. През цялото това време той не спира и да го разсмива, докато гледа сериозно. 

Пример за това са филми като "Жълт олеандър", "Летовници", "Слава", "Събирач на трупове“, "Като за последно", "Отчуждение", сериали като "Съни бийч", "Под прикритие", "Домашен арест", предавания като "Пътеводител на историческия стопаджия", "Сладко отмъщение", "Пълна лудница" и най-вече "Петък точно в пет" с него – Китодар Тодоров. Последните два филма с негово участие, в които гореспоменатото е отново налице, са "Пакет Вечност" и "Платформата", и двата с премиери в рамките на 29-ия София филм фест.

"Аз вярвам, че дори в роля, която е много далечна от теб като персонаж, един артист все пак би трябвало да вложи част от себе си. Би трябвало да го обикне и задължително да застане зад него 100%. За мен е невъзможно да направи човек роля, при която да мразиш собствения си персонаж", смята актьорът.

Китодар винаги застава зад т.нар. "лоши персонажи", защото ги разбира, а и му харесва именно в тях да се превъплъщава.

"Хич не обичам противопоставянето на добър и зъл, изобщо не харесвам – и това също е доста типично за хората, което е тъжно – демонизирането и съответно извисяването на различни хора. Всички хора сме еднакви, трябва да започнем от това. Всички хора, според мен, се раждаме добри и правим лоши неща. Между лош и човек, който постъпва лошо, има голяма разлика. Затова и ненавиждам, когато някой се определя за зъл или лош. Всички правим лоши неща, просто някои хора стигат много далеч в постъпките си. Това не означава, че е невъзможно тези хора да бъдат опростени или че не могат да поискат прошка и да се покаят за делата си. Важен детайл, който християните забравяме чат-пат, е, че първият, който е влязъл в рая, е покаялият се разбойник. Тоест спасение наистина има за всеки, стига той да го пожелае. От нас обаче е задължително и наистина важно да опрощаваме хората около себе си и дори да ни е мъчно за тези, които правят лоши постъпки. Да се опитваме – понякога е много трудно, даже изглежда невъзможно – да се молим за душите им", обясни в "Кино с думи" Китодар.

Той е на мнение, че днес все по-рядко сме с усещането, че действията ни имат последствия. Живеем така, сякаш няма Бог и само ние можем да отсъдим делата си.

"Според мен основният проблем на човечеството е егото. Когато егото се наруши и можем да се надсмеем над своите си недъзи, е съвършено. Така и би трябвало да бъде, затова харесвам автоиронията, на първо място. Не харесвам, да кажем, сарказма и такъв тип хумор, който обвинява другите. По-скоро трябва да се вглеждаме в себе си, а не в другите, и колкото по-отгоре гледаме на това колко сме велики, толкова по-добре. Така че хуморът е много важна част от тази гледна точка. Макар наскоро да се замислих, че и хуморът е агресия, защото обикновено се надсмиваме точно над другите хора. В крайна сметка хуморът, както и агресията, е бягство от тъгата. Те са доста свързани и така погледнато, е много лесно да си агресивен. Агресията в света е толкова много и навсякъде", твърди още Тодоров.

Развитието той възприема така:

"В света има цикличност – в неговата история и в тази на изкуството непрекъснато има периоди на спад, след това изведнъж нещо се открива. Тук е важно да подчертая, че ние, хората, не сме творци, творец е единствено и само Бог. Ние сме откриватели, което също не е малко и е приятно. Хората на изкуството, когато откриват нещо ново за себе си, това им носи истинско удовлетворение. Странно как в миналия век откривателството в изкуството е било толкова мощно и толкова нови стилове са се измислили в киното, в музиката, докато сега има някакъв застой. Това обаче ще отмине, просто трябва да се открие нещо ново и трябва да се даде свобода на изкуството и на изказа. 

Според мен някои фактори от съвременната ни история също благоприятстваха всички да станат малко по-внимателни, което е абсурдно за човек на изкуството. В изкуството не може да има политкоректност, човекът на изкуството би трябвало да има свободата да каже каквото пожелае, колкото и крайно да е то. Или е така, или обслужва политически сили. Както всъщност е било почти през цялата история на човечеството – изкуството в крайна сметка се е ползвало за пропагандна цел от всички държави. Това сигурно също е нормално, но е по-хубаво, когато артистът има възможност да сподели нещо, което го вълнува, без то да е подчинено на политиката в този момент."

По повод изразяването в социалните мрежи – Китодар смята, че ако държим на свободата на словото, трябва да приемем, че всеки може да каже това, което смята за правилно, ако ли не – трябва да бъдат въведат рестрикции, които да следват определени правила и те да важат за всички. В противен случай се получава така, че право да говори каквото иска има само определена група от хора, а останалата част подлежи на цензура.

Още за единството на покаянието и прошката, нуждата от смирение и търсенето на границата между егото и суетата, за необходимостта от самочувствие, което обаче да има ролята на увереност, и за това защо е важно да бъдем част от цялото – чуйте от Китодар Тодоров в звуковия файл.