На 12 и 13 май в Ректората на Софийския университет "Свети Климент Охридски" ще се проведат 41-те Кирило-Методиевски четения, посветени на 45-годишнината от създаването на Катедрата по кирилометодиевистика при Факултета по славянски филологии на СУ.
В "Нашият ден" разговаряме с ръководителя на катедрата проф. Андрей Бояджиев за ролята на катедрата в съхранението и изследването на българското и славянското културно наследство и основните теми и акценти в програмата на форума тази година.
"Катедрата е част от едно голямо движение в началото на 80-те години на ХХ век, което утвърждава ролята на българската култура. Не можем да си представим българската култура без началото на нейната писменост. Така терминът "кирилометодиевистика" започва да добива съвсем ново значение. Българската идея, която се крие под този термин, означава изследване на Българското средновековие и всички негови дялове", казва проф. Бояджиев.
Настоящият ръководител на катедрата говори за приноса на проф. Донка Петканова – основател и дългогодишен ръководител на този научноизследователски център във Факултета по славянски филологии. Проф. Бояджиев изтъква и постиженията на проф. Ангелина Минчева.
Катедрата по кирилометодиевистика се занимава с научна дейност, популяризира своите изследвания чрез семинари, свободни лекции и конференции и предоставя на студентите възможност за участие в свободноизбираеми предмети, кръжоци и самостоятелни занимания.
Преди десет години Софийския университет е сключил договор със Зографската Света обител, в рамките на който до днес са дигитализирани редица ценни ръкописи от архива на манастира. Проектът се е разраснал и днес в библиотеката на университета има Зографска стая с около 800 дигитализирани текста, по думите на проф. Бояджиев.
Какви ще бъдат акцентите по време на 41-вите Кирило-Методиевски четения – чуйте в звуковия файл:
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини. Авторският рецитал ще се състои от 18:30 ч. в Дома на архитекта в София. Книгата ARS ORPHICA MODERNA е съвременна интерпретация и размисъл върху орфическото изкуство. В 146 страници са поместени 77..
В Добрич днес се присъжда Националната литературна награда "Йовков" и "Отличие 2025" за принос в научното изследване на творчеството на големия наш писател Йордан Йовков. За събитието сега разказва Владимир Трендафилов, зам.-кмет "Хуманитарна дейност" в Община Добрич:
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
