Хоботът на слона има над 1000 мускула

Никога не съм си представяла, че ще готвя за слонове в Тайланд! Че аз за себе си рядко подхващам тиган или тенджера. И изведнъж… усвоявах рецептурник за любимите ми гиганти. В тайландската провинция Сурат Тани Elephant hills е мястото, където всеки миг е познание за нещо ново, а всяка гледка – скрийнсейвър за компютъра.

Приключението започва още от настаняването. Когато ти кажат, че ще спиш в палатка едва ли си представяш двустайна тента с всички удобства, вентилатор и течаща вода. Организацията е създадена така, че дори най-плашливият гост да се почувства сигурен и незастрашен. Получаваш свой личен рейнджър, който се грижи да имаш студена вода в термо шишето, проверява като загрижена майка екипировката и ти обяснява правилата като на петгодишно. И с право. Повечето от нас си мислят, че слоновете са анимационните сладурчета в бонбонени цветове, но изразът "Помни като слон" е създаден неслучайно. Те са своенравни, злопаметни, склонни към неочаквани емоции, раздразнителни. Затова към всеки хобот е прикрепен собствен гледач – махут, който познава характера, по нюанса на едно движение на ухото може да прецени дали настроението му е достатъчно добро за общуване с ентусиазирани и понякога досадни двукраки.

Понеже мъжките са по-склонни към изпускане на нервите, в слонарника на Elephant hills е женско царство. В Страната на усмивките и слоновете се смеят, защото вече имат хубав живот. Не разиграват батални сцени, не просят по улиците, нито рисуват нелепи картинки за туристите. Преди век в Тайланд те са били над 100 000, предимно работни добичета или войни. Днес са около три хиляди, разпределени почти по равно в приюти за малтретирани животни и диви стада. Намаляването им е закономерно. През 1945 година 70 на сто от страната е била покрита с гора, сега е драстично по-малко. В миналото са секли образите на слоновете върху монети, а докато измислят пушките, са били истински бойци във всяка война в Азия.

В Elephant hills всяка многотонажна животинка си има история. Доайенката е на 91. Тя почти няма зъби и е забранено да ѝ се дават твърди листа и клонки. Мекички банани обаче хапва с апетит. А с още по-голямо удоволствие по цял ден се кисне в близкото езерце и жизнерадостно пръхти. Една достолепна дама е напълно сляпа, поради лошо отношение от бившия ѝ стопанин. Слава Богу, времето когато слоновете са влачили трупи, вършеели са ориз и са били използвани за транспорт е безвъзвратно отминало. Избягват да ги яздят дори на тържествени кралски ритуали, защото се оказало, че гръбнакът на тези привидно несъкрушими животни не е създаден анатомически да носи седло, паланкин или... турист.

Още любопитни детайли записвам в "твърдия диск" на паметта си: слоновете имат в главата си въздушни мехурчета за олекотяване на иначе доста тежкия им череп. Хоботите им се управляват от над 1000 мускула. Дневно изяждат около 10% от личното си тегло, а при азиатските, които са доста по-дребни от африканските, то е между три и пет тона. Освен това изпиват около 200 литра вода. Продължителността на живота им е между 70 и 100 години. Ако носят женско бебе, бременността трае 19 месеца, ако е мъжко – 22. За какво ще ми потрябват тези факти в бъдеще, хабер си нямам, но ги споделям с вас.

В Elephant hills специално заради слоновете отглеждат нейпиър грас – доста твърда трева, основна съставка от менюто им, което имах щастието лично да подготвя. Под надзора на техния махут, разбира се. Оказа се особено питателно. Клон от бананите, наречени "лейди фингърс", защото са късички. Сервират се заедно с кората. Палка захарна тръстика. Не се реже при пръстените, а между тях. Иначе им е трудно смилаема. Ананасът се отсича наполовина с едно топорче, а после се разчетворява. Най-забележителни са сармичките. В листо от палма, нарязано на парчета 20х20 см се поставя топка от нещо като рачел от тамаринд. Тук отварям една скоба, за да обясня що за чудо е най-широко разпространеният тропически плод в света. Тамариндът е от семейство бобови, най-вероятно произхожда от Африка и Мадагаскар, но някои изследователи предполагат, че всъщност идва от Индия и е пренесен на Черния континент от персийски и арабски търговци. Името идва от арабски и означава индийска фурма. Плодът носи това име заради приликата си със сушени фурми. На мен ми прилича повече на рошков. Тайланд е на второ място в света по производство на тамаринд, предимно сладки сортове. Плодовете имат най-високото съдържание на винена киселина. Използват се в сосове, сиропи, консерви, туршии, напитки и къри. Към тамаринда в питателната слонска сърма се добавя шепа небелен ориз и още толкова каменна сол. Грижливо се навива на пакетче, което се завързва с бамбуково листо и така се сервира.

В потвърждение на факта, че в хоботите си имат 1000 мускула, когато надушат кошницата с храна слоновете така ги удължават, че заприличват на безкрайни хармоники. Деликатно поемат вкусотиите с леко засмукване – все едно сте си сложили ръката пред работеща прахосмукачка. Правилото е да не им пъхате плодовете и клонките директно в устата, защото може да се задавят.

Очевидно и в Elephant hills властва практичната "безотпадна технология". Попадам на училище за ръчно правене на хартия. Сещате се, нали? При поглъщането на 300 кг трева и съчки, изхвърленият преработен продукт си е чиста целулоза. Остава само да преодолеете отвращението си. Да го поставите в специална рамка, обилно да измиете с вода и да изчакате натуралната слонска хартия да изсъхне, за да се превърне в картички, разделители за книги и какво ли още не. Дневното "производство" само на един слон е достатъчно за получаването на 115 хартиени страници, бъдещи бележници, албуми, чанти, картички, магнити, бижута, разделители за книги и други.
Идеята се ражда в главата на индиец, който става в един от най-успешните млади предприемачи, а хартията му днес се изнася за 18 държави по света. Когато започва бизнеса си обаче баща му три години не му говори.
Ако търсите подарък за приятели с чувство за хумор, определено това е вашата покупка от Elephant hills.