Журналистката Лилия Илиева издаде книга, в която е събрала 33 от най-атрактивните си интервюта през годините – все срещи с известни български мъже и на финала – със също тъй известна дама.
Книгата е провокирана от разговора на авторката с френския писател Фредерик Бегбеде, но е посветена на баща ѝ.
Александър Кадиев, Андрей Баташов, Бойко Борисов, Виктор Пасков, Галин Стоев, Георги Тошев, Деян Донков Йордан Камджалов, Любен Дилов–син, Слави Трифонов, Тодор Колев, Фънки, Христо Мутафчиев, Явор Гърдев – са сред интервюираните. Възгледите си за живота представя и Лиза Шопова.
Дванайсет професии на героите в тази книга е изброил в предговора си към нея проф. Георги Лозанов: “актьор, певец, композитор, диригент, танцьор, модел, продуцент, режисьор, писател, художник, журналист и политик. Задачата не е лесна, защото изисква двойна журналистическа оптика – професионалните роли принадлежат на публичната сфера, а лайфстайлът на частната (на всекидневието и свободното време, на личните отношения и мераци, на тялото и бита), и трябва с лекота да се движиш между двете сфери, да сблъскваш и помиряваш сюжетите им в разговора.
В резултат професионалният успех (единственият твърд критерий в подбора на събеседниците) е видян, метафорично казано, от обратната страна на бинокъла: как се постига не пред публиката, а вкъщи – като житейски избор и попътни колебания, като предчувствие и самочувствие, като характер и вяра, като мечта и късмет, като перипетии и случайности, като собствена съдба и намеса в чуждите...
Интервютата показват – и това вече е в интерес на обществото – човешката генеалогия на неговите фаворити: що за хора са, какво ги отличава от "масовия човек“, какво повече от известността си притежават известните. Лилия Илиева с право ги нарича звезди, защото сама ги представя като такива. А те – за разлика от актьора, писателя или политика сами по себе си – са митологични конструкти от една "близка, привлекателна, омайваща митология на щастието“, както ще я определи Едгар Морен.
Звездата се създава в разказа за нея именно с преплитането в образа ѝ на публични и частни черти. Ако се занимаваш само с публичния човек, това ще е "редова“ журналистика или художествена критика, а ако се занимаваш само с частния, ще е лайфстайл или направо "жълта“ журналистика. Едва в наслагването на портретите им се прояснява общественото признание като лично усилие и може да се оцени човешкият потенциал, необходим, за да минеш по "алеята на славата“ – конкретно (според времевия обхват на интервютата) през 21-ви век в България – пише Георги Лозанов.
Димитрина Кюркчиева покани Лилия Илиева в “Артефир” да представи предпремиерно книгата си. Чуйте разговора в звуковия файл.
Снимка – ФБ профил и изд. Бард
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg