Повод за разговора с проф. Андрей Бояджиев, ръководител на Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет и проф. Искра Христова в предаването "За думите" са 41-вите Кирило-Методиевски четения на Катедрата и 45-ата годишнина от създаването ѝ.
Създаването на Катедрата по кирилометодиевистика е първият опит да се съчетаят в едно университетско звено изучаването и преподаването на език и литература, при това не съвременни, а средновековен език, литература и култура, припомня проф. Бояджиев. Идеен създател на Катедрата е акад. Петър Динеков, а неговата ученичка проф. Донка Петканова, е първата ѝ ръководителка и ученият, който ѝ дава лице и посока. Важен принос в развитието на звеното имат учени като проф. Петър Добрев, проф. Петър Илчев, проф. Ангелина Минчева, по-късно проф. Климентина Иванова и техните възпитаници, днес самите те преподаватели и изследователи с принос към кирилометодиевистиката.
Учените от Катедрата дигитализирт ценни средновековни ръкописи от Рилския и Зографския манастир и от други колекции, което ги прави достъпни за изучаване от наши и чужди изследователи и дава възможност за популяризиране на културното наследство. В библиотеката на Софийския университет неотдавна е създадена Зографска стая, а учреденият клуб на приятелите на Зографската стая провежда беседи по теми, свързани с ръкописите и историята на текстовете, авторите и т.н.
България и българската кирилометодиевистика не само имат предпоставките и дълга да бъдат естественият център на научните изследвания на славянските азбуки, книжнина и стара култура, но тъкмо тук е и най-широката мрежа от научни центрове и подготвени специалисти, което безспорно е основа за нови открития и разработки. Надеждата и очакванията на специалистите са българската държава да бъде на висотата на онези средновековни държавници, които приемат учениците на светите братя, подкрепят ги и така създават условията за процъфтяването на една културна и духовна традиция, от чиито плодове черпим и днес.
В рамките на 41-вите Кирило-Методиевски четения бяха представени на две издания – "Света гора. България. Балканите. Сборник в чест на професор Петко Д. Петков" и книгата на проф. Искра Христова-Шомова "Южнославянските празнични минеи".
Целия разговор с двамата учени може да чуете в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
