Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Актьорът Мартин Димитров: Човек не може без друг човек

За трети път спектакълът "Елементарните частици" на Народния театър – интерпретация на режисьора Крис Шарков по едноименния роман на Мишел Уелбек – излиза извън пределите на България. След завоюваните две награди – за сценографско постижение на Никола Тороманов и за най-добър млад актьор на Мартин Димитров – от Балканския театрален фестивал "Театър на кръстопът" 2024 в Ниш и специалната награда за режисура от Международния театрален фестивал "Скупи" 2024 в Скопие, "Елементарните частици" гостува и на сцената на Черногорския национален театър в Подгорица. Това е първото гостуване на българска театрална постановка в Черна гора – събитие, което отбелязва началото на ново институционално партньорство между двата национални театъра, възстановено след повече от три десетилетия.

"Публиката страшно много внимаваше, беше много концентрирана да вникне в поетиката на спектакъла. Представлението разчита на словото преди всичко. – каза в "Артефир" актьорът Мартин Димитров, който влиза в ролята на Брюно, неуспешния писател, подложен на тормоз от съучениците си в училище, а по-късно по ирония на съдбата работи като преподавател в същото училище, разведен и обречен на това да не познава любовта. – Енергията беше голяма, естествено вълнението също, неминуемо е, когато излезеш от пределите на страната си. Мисля, че гостуването ни мина на ниво."

Спектакълът говори за надвисналата, приближаваща се все повече опасност от дехуманизация на света. Докато представя човека, воден от собствената си природа и плътските си страсти, "Елементарните частици" се занимава с екзистенциалните въпроси, които имат способността да замислят зрителя – отсъствието на Бог, предопределеността и идеята за промяната на личната съдба, самотата и до какво би могла да доведе тя.

"Определено човек не може без чувства, но другото без, което не може, е друг човек", смята Мартин Димитров.

Точно в посока на тази идея – за самотата, която ни подтиква да търсим любов, да се вглеждаме не толкова в себе си, колкото в самотата на другия и да се влюбим в нея – актьорът открива пресечна точка със спектакъла на Театър "София", в който участва. "Перфектни непознати" на Паоло Дженовезе под режисурата на Стайко Мурджев ще бъде част от програмата на тазгодишния 33-ти Международен театрален фестивал "Варненско лято". Той ще се проведе от 1 до 11 юни в морската ни столица.

Защо не виждаме другия обаче, доколко не разбираме себе си, и търсим ли се непрестанно?

Този въпрос се повдига и в третия спектакъл с участието на Мартин Димитров – "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" на Том Стопард с режисьор Боян Крачолов, който ще се играе на 25 юни на първата ни сцена.

"Там ние се сблъскваме с два третостепенни персонажа, които реално докрай не могат да разберат тяхната функция. Те са на фокус, но със сигурност не са най-важното. Сами не могат да си обяснят защо е така, при положение че нищо не се случва. Там според мен има една много ясно изразена тема за липсата на идентичност – кои сме ние, защо сме тук, какво правим, каква е нашата цел. В търсене на този смисъл животът си минава, а ние нищо не можем да направим, не успяваме да си отговорим на повечето въпроси", обяснява още Мартин Димитров.

Целия разговор с него чуйте в звуковия файл.

Снимки – Георги Сираков и Стефан Здравески
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

ИСИ - София представя изложбата на Виктор Петров "Подът е лава"

Играта "Подът е лава" превръща опасността и сигурността в топография на въображението. Инсталацията на Виктор Петров е изградена върху принципите на тази игра, които важат само в границите на четирите стени: наивните и разрушителни импулси могат да се разгърнат с пълна сила, физиката може да бъде пренебрегната, реалността и разумът са освободени от..

публикувано на 12.09.25 в 18:48
Моника Игаренска, Канатица, 2023, папиемаше, акрил

Противоположности и сходства – Зоя Лекова и Моника Игаренска в галерия "Васка Емануилова"

Галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия  откри изложба на две съвременни скулпторки от едно поколение, чийто подход към изучаване, изграждане и обработване на формата е различен.  “Противоположности и сходства” е озаглавена експозицията на Зоя Лекова и Моника Игаренска  в галерия "Васка Емануилова", която до 19..

публикувано на 12.09.25 в 17:29

Може би така трябва

В редакция "Хумор и сатира" също се дразним от "хвърчащите" по улици, тротоари, градинки и паркове тротинетки, но доброто ни възпитание възпира някои наши пориви. На хората по света обаче явно им е дошло до гуша, защото са подхванали борба с тротинеткохулиганите, която ще наречем "експериментална". Подробности за това и за друго в неделя веднага след..

публикувано на 12.09.25 в 16:48
Константин Кисимов

Светлини от гримьорните: Кисимов, магьосникът

В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори, костюми от..

публикувано на 12.09.25 в 16:35

Радослав Владимиров между киното и музиката

Да си свидетел на пътя на човек, който следва сърцето си, несъмнено е вдъхновяващо. Радослав Владимиров припомня това както с ролята си на Мето в екранизацията на Хайтовия разказ “Сватба” – филм на Магдалена Ралчева с международно признание и с много силно изградена ценността система, така и с всичко, което прави в житейски план, където – за разлика от..

публикувано на 12.09.25 в 16:01