Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни.
Говорим със специалиста по средновековна история професор Александър Николов, известен византолог, с доцент Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика при БАН, с отец Радослав Вутов, енорийски свещеник от храм "Свети Георги".
Професор Николов се спира на ситуацията в Римската империя през III и IV век, разказва за личността на император Флавий Валерий Аврелий Константин, наречен по късно Константин Велики и дал име на града на Босфора. Определя процеса на официално християнизиране на империята като сложен и продължителен, говори за ролята на императрица Елена, както и за други исторически фигури от периода – Максенций, Юлиан Отстъпник и др. Обръща внимание на Миланския едикт, смятан за Едикт на толерантността, и обяснява за видението на Константин с прочутия лабарум, по късно тълкувано като обещание за победа на воюващите под кръстния знак. Става дума и за "премерването" на новата религия според римските закони за управленска целесъобразност и значимост като държавоукрепваща идеология.
Отец Радослав се спира на значението и заслугите на майката на Константин – Елена, смятана за нещо като родоначалник на археологията дори, защото открива Христовия кръст, и създава символи на новата религия при пътуването си до Ерусалим.
Доцент Веселка Тончева пък разказва за честванията в някои югоизточни краища на България, свързани с езическа обредност и своеобразна почит към огъня, с фолклоризирането на светите равноапостолни имена, променени някъде на "Костадин и Еленка", и с корените на народния празник, стигащ до зороастрийски и шамански практики.
Присъстващите обръщат внимание на факта, че огънят и религиозният култ често се съчетават дори като почит към Слънцето, а в случая с християнството, паленето на свещи също може да се асоциира с "малки слънца", разсейващи мрака на греха и невежеството.
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
