Опенхаймер след изобретяването на ядреното оръжие цитира древноиндийския епос "Бхагавадгита", в който се казва, че когато "блясъкът на хиляда слънца" светне в небето, човекът ще стане заплаха за света. До днес атентатите, терористичните актове и военната надпревара правят така, че чуваме по-често за тях, тоест изобретението на Нобел е по-новинарско отколкото нобеловите награди за мир или за наука и литература.
Темата на разговора е защо взривовете продължават, защо са толкова важни, че всяка власт мечтае да има най-силното оръжие с най-разрушителния взрив. Доцент Анжелина Пенчева, писателят Димитър Бочев и преподавателят от ФЖМК при СУ "Св. Климент Охридски" Петър Айолов разглеждат различни аспекти на обществените, културните и философските интерпретации на насилието и надпреварата за въоръжаване в света.
Анжелина Пенчева ни напомня романа "Кракатит" на чешкия писател Карел Чапек, в който млад изобретател открива супермощно вещество, способно да разруши света, и става обект на интерес от мечтаещи за власт и сила хора.
Димитър Бочев си спомня за приятеля си – Георядреното оръжиеги Марков, загинал от атентат, и разсъждава върху борбата между доброто и злото във всеки отделен човек. Петър Айолов разказва за филмовата култура, интерпретираща атентатите с несекващ интерес, и за не само човешките, но и природни измерения на катастрофите, свързани с катаклизми или метафизични и физични представи.
Дискутиращите обръщат внимание и на българските "приноси" в историята на взривовете – припомняме са атентата в "Св. Неделя", станал преди сто години, Солунските атентатори, Антон Прудкин, бомбите срещу Фердинанд или – съвсем неотдавна – атентата в Сарафово.
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Две години от трагичните събития на 7 октомври в Израел – последният ден от еврейския празник Сукот. Разкази на очевидци и близки оживяват в деня, който тази година е отново на Сукот. От сутринта медиите в Държавата Израел посвещават предаванията си на събитията от 7 октомври, когато терористични групи на "Хамас" нападнаха израелски селища..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg