Актуалните спорове покрай изучаването на религии и добродетели в училищата отвориха много въпроси за липсите в образователната ни система. Една от тези липси, не само в училищата, но в голяма степен и в университетите, е разговорът за жените и мъжете и взаимоотношенията между тях.
Доминиращата история, която се преподава е историята на мъжката линия, на това което мъжете са правили или мечтаят да правят – войни, политика, дипломация, професионален живот, религиозни дела, мъжките емоции и светоглед и пр. А за историята на женския пол се говори скандално малко.
Защо жените са невидими за литературния канон и историята? Знаем ли достатъчно каква е била историческата роля на женския пол в процеса на модернизация и национално изграждане и можем ли да скъсаме с патриархалните нагласи и полови стереотипи, които все още ни разделят – тези въпроси възникват в излязлото наскоро издание "Разкази за книги, жени и книжовни жени". То представя изключително интересни факти от историята на книгите и четенето и историята на жените и взаимоотношенията между половете.
Авторка на книгата е проф. Красимира Даскалова, преподавател във Философския университет на СУ "Св. Климент Охридски". Тя е един от водещите учени в България в полето на историята на жените и половете.
"В полето на историята на жените и половете преподаване в академичните свят на българското университетско образование нямаше преди 1989 г. Благодарение на отварянето към света и влизането в много международни научни мрежи, стана възможно създаването на първите курсове по история на жените и половете в България." – това каза професор Красимира Даскалова, която повече от 35 години се занимава с тази тема.
"Ние сме малка, посветена на тематиката и енергична група от исторички, които се интересуваме от миналото на женския пол не само в България, но и на Балканите, в Източна Европа и по света".
Материалите, съдържащи се в книгата са в няколко тематични кръга, между които историята на цензурата и репресията срещу свободното слово на Балканите и в Източна Европа, османската цензура от втората половина на 19 век, раждането на дисидентските движения в Източна Европа и жените и българките в женския лагер ГУЛАГ – лагера АЛЖИР, история на девическото образование, женските борби за професионални права, левия феминизъм и емблематичните му представителки от НРБ – Цола Драгойчева и Соня Бакиш.
Чуйте разговора на Милена Лекова с проф. Красимира Даскалова в звуковия файл.
Сатиричният театър "Алеко Константинов" с премиера на спектакъла "БЕЗопасни връзки" на 7 ноември. Той е по пиесата на френския драматург Жерар Лозие. Режисьор и автор на музиката е Мартин Каров, а сценографията е дело на Кирил Наумов. Комедията "БЕЗопасни връзки" е интелигентна, остроумна и пълна с изненади. На пръв поглед – една вечер, едно..
Вторият том на "Ходене по буквите" – тази незабравима рубрика на Марин Бодаков от вестник "Култура", после "К" и накрая пренесена в онлайн изданието "Тоест" излезе под съставителството на Надежда Радулова и Зорница Христова. Изданието от близо 600 страници с оперативна литературна критика респектира не само с обема си (малцина знаят колко денонощен..
Ново пространство за експериментален куклен театър в Стара Загора вече получи подкрепа от Министерството на културата. Какво е значението на един такъв нов център за съвременно изкуство за региона и за страната ни – разговор с Дарин Петков , директор на Държавен куклен театър – Стара Загора. Петков изразява радостта си от възходящата..
От 1 до 7 ноември паркът край река Бедечка в Стара Загора се превърна в сцена на интересно събитие, където изкуството срещна природата. В рамките на седем дни български артисти създаваха ефимерни творби от естествени материали – пръст, камъни, дървета, вода и растителност, превръщайки зеленото пространство в жива галерия под открито небе. Сред..
Почистен, ремонтиран и осветен е Пантеонът "Майка България", издигнат в памет на героите, паднали в битката при Гургулят по време на Сръбско-българската война. Паметникът отново ще посреща посетители. Пантеонът "Майка България" е посветен на битката при Гургулят от 7 ноември 1885 година, когато отрядът на капитан Христо Попов отблъсква..
Преди две години художникът Любомир Савинов откри в галерия "Стубел" изложбата "Разминаване", а сега може да се види втората му експозиция там "Стъпка по..
Журито на Наградата за хуманитаристика "Богдан Богданов" присъди отличието за 2025 г. на Теодора Димова . Ет о част от словото на писателката:..
От 6 до 16 ноември новото издание на Международния фестивал за дизайн "Мелба" ще събере в София едни от най-влиятелните имена в сферата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
