Актуалните спорове покрай изучаването на религии и добродетели в училищата отвориха много въпроси за липсите в образователната ни система. Една от тези липси, не само в училищата, но в голяма степен и в университетите, е разговорът за жените и мъжете и взаимоотношенията между тях.
Доминиращата история, която се преподава е историята на мъжката линия, на това което мъжете са правили или мечтаят да правят – войни, политика, дипломация, професионален живот, религиозни дела, мъжките емоции и светоглед и пр. А за историята на женския пол се говори скандално малко.
Защо жените са невидими за литературния канон и историята? Знаем ли достатъчно каква е била историческата роля на женския пол в процеса на модернизация и национално изграждане и можем ли да скъсаме с патриархалните нагласи и полови стереотипи, които все още ни разделят – тези въпроси възникват в излязлото наскоро издание "Разкази за книги, жени и книжовни жени". То представя изключително интересни факти от историята на книгите и четенето и историята на жените и взаимоотношенията между половете.
Авторка на книгата е проф. Красимира Даскалова, преподавател във Философския университет на СУ "Св. Климент Охридски". Тя е един от водещите учени в България в полето на историята на жените и половете.
"В полето на историята на жените и половете преподаване в академичните свят на българското университетско образование нямаше преди 1989 г. Благодарение на отварянето към света и влизането в много международни научни мрежи, стана възможно създаването на първите курсове по история на жените и половете в България." – това каза професор Красимира Даскалова, която повече от 35 години се занимава с тази тема.
"Ние сме малка, посветена на тематиката и енергична група от исторички, които се интересуваме от миналото на женския пол не само в България, но и на Балканите, в Източна Европа и по света".
Материалите, съдържащи се в книгата са в няколко тематични кръга, между които историята на цензурата и репресията срещу свободното слово на Балканите и в Източна Европа, османската цензура от втората половина на 19 век, раждането на дисидентските движения в Източна Европа и жените и българките в женския лагер ГУЛАГ – лагера АЛЖИР, история на девическото образование, женските борби за професионални права, левия феминизъм и емблематичните му представителки от НРБ – Цола Драгойчева и Соня Бакиш.
Чуйте разговора на Милена Лекова с проф. Красимира Даскалова в звуковия файл.
У нас ще гостува американският театровед и гомбровичолог проф. д-р Алън Кухарски (Суортмор колидж) с публични лекции за театъра и Витолд Гомбрович. Това е част от Международния научен и културно-образователен проект "Витолд Гомбрович през границите" (Институт за литература – БАН) с подкрепата на Полския институт в София, Театър-лаборатория "Алма..
В рубриката "Разговорът" се срещаме с Александра Милева , позната на публиката с артистичния си псевдоним Лекси Фльор – артист, режисьор и визуален изследовател на социалните контрасти. Тя говори за своите впечатления от Украйна, за паралелите между посткомунистическия кич на Слънчев бряг и този в разрушения от войната Краматорск, за..
Тази вечер (9 октомври) от 18 часа в галерия "Стубел" ще бъде открита изложбата на Катерина Мушанова . Куратор е Филип Зидаров, който ще говори за творбите на художничката. Тя е ново име в изложбената програма на галерията. Завършила е " Илюстрация и изкуство на книгата " в Националната художествена академия в София. Работи в "широките граници на..
В рубриката "Темата на деня" на БНР гостува Анна Лазарова от издателство "Колибри" , за да разкаже повече за литературните премиери и филмовите събития в рамките на тазгодишното издание на фестивала "Синелибри" . Разговорът постави акцент върху силната връзка между литературата и останалите изкуства – особено киното и театъра, които често..
През сезон 2025–2026 година на националната оперна сцена отново премиерно ще оживеят "Селска чест" от Пиетро Маскани, "Палячи" от Руджеро Леонкавало и "Макбет" от Джузепе Верди. Сопраното Лили Кехайова ще очарова публиката в ролята на Сантуца в "Селска чест". За нейната емоция преди премиерата на спектакъла на 11 октомври ,..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg