Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

През прага на паметта: Домът на Ботев в Калофер и неговата история

| обновено на 02.06.25 в 12:39

В Деня на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, нека се потопим в атмосферата на родния град на поета и революционера – Калофер. Директорът на Националния музей “Христо Ботев”, Ася Николова, разказа в ефира на “Нашият ден” за важността на това място и неговата история.

На 2 юни 1944 година официално отваря врати къщата, в която най-дълго е живяло семейството на Ботев. Това не е неговият роден дом – Христо Ботев е роден в една от стаите на старото килийно училище, намиращо се в близост до църквата “Св. Богородица”. Въпреки това, когато се взема решение да бъде възстановено мястото, свързано с живота на Ботев, изборът пада именно върху къщата, в която семейството му е прекарало най-много време.

Този акт на съхраняване на паметта става възможен благодарение на брат му – Кирил Ботев, който завещава родното място на семейството за вечни времена. Така се полагат основите на музея и на културното пространство, което и до днес съхранява духа на Христо Ботев.

През 1929 година в двора на възстановената къща е издигнат първият паметник на Ботев в Калофер. С него започва материалното увековечаване на един от най-вдъхновяващите образи в българската история – човек, за когото истината и свободата са били над всичко. Именно свободата, както подчертава Ася Николова, е тази, която е накарала цял един народ да тръгне след своите апостоли – Левски, Ботев, Раковски. Мечтата за свобода е била пътеводната светлина, която ги е водела и която и днес вдъхновява поколения българи.

Слушайте!


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цветан Димитров

Българските сирена – вкус и пробиотици, предавани през поколенията

Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..

обновено на 03.06.25 в 12:50

Проф. Нешо Чипев: Най-много пластмаса се изхвърля във водните екосистеми

На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е  участник в..

публикувано на 03.06.25 в 12:36

Учени от цял свят представиха в България иновации в медицината и фармацията

Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..

публикувано на 03.06.25 в 12:00
Доброслав Димитров

Изкуственият интелект и българското училище

Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...

публикувано на 03.06.25 в 10:27