Моногамен ли е човекът в своята същност? Форма на общуване ли е сексът? За какво действително можем да говорим и какво не можем да афишираме? Защо в този секуларизиран свят думата "бог" е мръсна дума? В мисленето ни ли е най-големият ни проблем? Кое е онова качество, необходимо на човека, за да оцелее в саморазрушителния процес, към който върви – осъзнатост, решителност и вяра в себе си – или всъщност става дума за сбор от ценности, който го доближава, макар и малко, до абсолютната реалност?
В тъмна стая, под светлините на луминесцентна лампа, докато границите между реалността и илюзията се размиват, личността е държана в напрежение заради тези въпросителни, а наблюдателят има усещането, че е участник в "засекретено изследване".
Правилата на процеса са поставени от Иван Вирипаев – един от десетте най-известни драматурзи в света, контролът е в ръцете на проф. Иван Добчев – режисьора, известен със своите философско дълбоки и концептуално смели театрални търсения. На разпит (от Стефан Саръиванов и Ралица Воденичарска) са подложени Снежина Петрова, Нора Малинова и Даниел Цочев – актьорите, които влизат в обувките на учените – психолог, биолог и невробиолог, и поставят под въпрос човешкото развитие, същността на истината и паметта.
Театър 199 представи българската премиера на пиесата "Засекретено изследване" от установения в Полша руски автор на сцената на тазгодишното 33-то "Варненско лято". Разпитът, който минава отвъд представа за разкриването на истината за жената, обвинена в престъпление, което не помни да е извършила, изследва как пропагандата и дигиталната епоха влияят върху възприятията и решенията ни.
Доколко свободна е свободната ни воля, когато информацията, до която достигаме, често е манипулирана, а познанията ни и представата ни за живота са подлагани на съмнение дори от самите нас?
В един разговор за "мозъка, поставен пред избори", отговора дава режисьорът Иван Добчев.
Чуйте го в звуковия файл.
Снимки – Виа фест
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини. Авторският рецитал ще се състои от 18:30 ч. в Дома на архитекта в София. Книгата ARS ORPHICA MODERNA е съвременна интерпретация и размисъл върху орфическото изкуство. В 146 страници са поместени 77..
В Добрич днес се присъжда Националната литературна награда "Йовков" и "Отличие 2025" за принос в научното изследване на творчеството на големия наш писател Йордан Йовков. За събитието сега разказва Владимир Трендафилов, зам.-кмет "Хуманитарна дейност" в Община Добрич:
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg