Отправна точка в този епизод от предаването "Премълчаната история" е приетият преди 145 години Закон в Народното събрание на страната за създаването на левова парична система. Перипетиите преди, по време и след това събитие са обект на разговора ни с историците и икономистите професор Иван Русев от Варненския университет, с доцент Християн Атанасов, преподавател в УНСС, и с експерта по пощенско дело Цвети Пчелински.
Говорим за икономическата обстановка в Османската империя преди Освобождението и за пазарните нужди след това на младата ни страна. Професор Русев споделя своята теза, че по българските земи още преди Освобождението е съществувал общо икономическо и пазарно пространство, налагащо единна финансова система. Напомня и за прочути с финансовото си благосъстояние, но и с благотворителността си фигури като братя Георгиеви, Петър Берон и др.
Доцент Атанасов разказва за българския лев, за приемането му за единно разплащателно средство и го съпоставя с други парични единици в онези времена. Припомня и за ролята на Стефан Стамболов, княз Батенберг и други фигури от края на XIX век в утвърждаването на финансовата система в България.
Цвети Пчелински пък отдава дължимото на един позабравен днес участник в следосвобожденското укрепване на българската наука и държавност – Георги Яковлев Кирков. Разказва как последният е автор и в графично отношение, и като успешно изпълнен проект, на българските книжни пари, печатани в Санкт-Петербург в началото. И импровизирано отправя музикален поздрав в ефир с цигулката си по повод добрите новини от Брюксел.
Участниците в разговора се обединяват около идеята, че еврото не е заплаха за финансовата ни система, а напротив – гарант за финансова стабилност и дори възможност националната ни символика да бъде споделена със стотици милиони граждани на ЕС.
"Винаги е интересно, когато можеш да решиш една задача. Мога да кажа, че структурираната и логическата мисъл носят удоволствие и когато видиш решението на един проблем, това е моментът, когато си казваш: "А, да, много е хубаво, защото в света има подредба и всичко може да бъде обяснено." Това са думи на едно младо момче – Веселин Маркович,..
Мине-не мине малко време и любимата познайница на "Покана за пътуване" – Алис Димишева, вземе че отиде на поредно пътешествие и по традиция идва да се отчете Какво беше този път? Първият в живота ѝ Средиземноморски круиз. Повелителка на спечелените състезания по дебати, третокурсничката по българска филология засега е обиколила с огромен кораб..
Дървото не е просто материал. То е носител на история и традиции. В Троянско се обособяват множество занаяти, свързани с неговата обработка, което го определя като другия як клон след грънчарството в този регион. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще С помощта на уредничката в..
Преди време в "Покана за пътуване" Александър Шахов разказа за хобито си да помага през отпуската си безвъзмездно в българския манастир Зограф на Атон. Разговорът ни този път е свързан с другото му хоби – реставрирането и колекционирането на старинни автомобили. По тази причина той се оказа въвлечен в етап от ралито за ретро коли Пекин-Париж,..
18-годишният Мартин Атанасов, който създаде "Черна писта", подробна интерактивна карта с катастрофите в страната, е номиниран за "Будител на годината" – една кампания на БНР. Той е създателят на проекта "Черна писта" – интерактивната карта, която онагледи мащаба на катастрофите в България през последните 4 години. Целта ѝ е да помогне за..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg