Отправна точка в този епизод от предаването "Премълчаната история" е приетият преди 145 години Закон в Народното събрание на страната за създаването на левова парична система. Перипетиите преди, по време и след това събитие са обект на разговора ни с историците и икономистите професор Иван Русев от Варненския университет, с доцент Християн Атанасов, преподавател в УНСС, и с експерта по пощенско дело Цвети Пчелински.
Говорим за икономическата обстановка в Османската империя преди Освобождението и за пазарните нужди след това на младата ни страна. Професор Русев споделя своята теза, че по българските земи още преди Освобождението е съществувал общо икономическо и пазарно пространство, налагащо единна финансова система. Напомня и за прочути с финансовото си благосъстояние, но и с благотворителността си фигури като братя Георгиеви, Петър Берон и др.

Доцент Атанасов разказва за българския лев, за приемането му за единно разплащателно средство и го съпоставя с други парични единици в онези времена. Припомня и за ролята на Стефан Стамболов, княз Батенберг и други фигури от края на XIX век в утвърждаването на финансовата система в България.
Цвети Пчелински пък отдава дължимото на един позабравен днес участник в следосвобожденското укрепване на българската наука и държавност – Георги Яковлев Кирков. Разказва как последният е автор и в графично отношение, и като успешно изпълнен проект, на българските книжни пари, печатани в Санкт-Петербург в началото. И импровизирано отправя музикален поздрав в ефир с цигулката си по повод добрите новини от Брюксел.
Участниците в разговора се обединяват около идеята, че еврото не е заплаха за финансовата ни система, а напротив – гарант за финансова стабилност и дори възможност националната ни символика да бъде споделена със стотици милиони граждани на ЕС.
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg