Отправна точка в този епизод от предаването "Премълчаната история" е приетият преди 145 години Закон в Народното събрание на страната за създаването на левова парична система. Перипетиите преди, по време и след това събитие са обект на разговора ни с историците и икономистите професор Иван Русев от Варненския университет, с доцент Християн Атанасов, преподавател в УНСС, и с експерта по пощенско дело Цвети Пчелински.
Говорим за икономическата обстановка в Османската империя преди Освобождението и за пазарните нужди след това на младата ни страна. Професор Русев споделя своята теза, че по българските земи още преди Освобождението е съществувал общо икономическо и пазарно пространство, налагащо единна финансова система. Напомня и за прочути с финансовото си благосъстояние, но и с благотворителността си фигури като братя Георгиеви, Петър Берон и др.
Доцент Атанасов разказва за българския лев, за приемането му за единно разплащателно средство и го съпоставя с други парични единици в онези времена. Припомня и за ролята на Стефан Стамболов, княз Батенберг и други фигури от края на XIX век в утвърждаването на финансовата система в България.
Цвети Пчелински пък отдава дължимото на един позабравен днес участник в следосвобожденското укрепване на българската наука и държавност – Георги Яковлев Кирков. Разказва как последният е автор и в графично отношение, и като успешно изпълнен проект, на българските книжни пари, печатани в Санкт-Петербург в началото. И импровизирано отправя музикален поздрав в ефир с цигулката си по повод добрите новини от Брюксел.
Участниците в разговора се обединяват около идеята, че еврото не е заплаха за финансовата ни система, а напротив – гарант за финансова стабилност и дори възможност националната ни символика да бъде споделена със стотици милиони граждани на ЕС.
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в..
Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
