Случвало ли ви се е да прочетете новина и да се запитате дали е написана от човек или от изкуствен интелект? Не става въпрос само за автоматично препечатване на един и същи текст в различни медии, а за съдържание, което е създадено, илюстрирано и дори проверено от ИИ. Понякога алгоритъмът преценява и точно кой е най-подходящият читател за дадена информация.
Това е темата в последното издание на "Часът на етиката" с проф. Стоян Ставру – съвместна рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" към Института по философия и социология на БАН.
В "Часът на етиката" – общ проект на "Време за наука", интелигентното предаване на програма "Христо Ботев" и секция "Етически изследвания" при ИФС-БАН, с проф. Ставру продължаваме да дискутираме необходимостта от преосмисляне на медиен етос. Темите са манипулацията на вниманието, фалшивите новини, размиването на границите между журналистика и пропаганда, и не на последно място – автоматизираната журналистика. Според изследователите, тя се появява благодарение на комбинирането на три основни технологични елемента в работата на медиите – алгоритми, платформи за изкуствен интелект и софтуер за автоматично генериране на текст.
Проф. Ставру е юрист и философ, основател и главен редактор на сайта "Предизвикай правото", главен редактор на експертната правна система "Лексебра" и съавтор и водещ на подкаста "Вокс Нихили".
"Виждали сме етикети на продукти с надпис, че за тях не са правени опити върху животни или че не съдържат животински съставки. Ще започнем ли скоро да виждаме статии с етикет, който уточнява дали в създаването на съдържанието са участвали хора или професионални журналисти?" – пита проф. Ставру.
В ефира на "Време за наука" той допълва:"Мисля, че сме стигнали до този момент, в който се обсъжда етикетирането на съдържание, създадено изцяло от изкуствен интелект. Европа настоява определени дейности да не бъдат извършвани от ИИ и да се забранят за такива системи. Освен това се изисква, когато съдържанието не е генерирано от ИИ, това също да бъде ясно посочено. Това е проблем, който етиката се опитва да реши или поне да предложи варианти за решение."
Проф. Ставру подчертава и темата за еманципацията на ИИ като агент:"Говорим за момент, в който ИИ се превръща в журналист – пише и създава, въпреки че авторството при него е много специфично. Трябва да си зададем въпроса защо изобщо е необходимо ИИ да бъде информационен агент в журналистиката, освен заради неговата ефективност и скорост."
"Изкуственият интелект е много по-бърз в генерирането на информация и в нейното моментално разпространение – дори преди човек да е успял да осъзнае, че новината вече съществува. Това обаче означава, че информацията не е толкова лесна за човешка обработка, а понякога и за самия ИИ, когато е в ролята на читател," завършва проф. Стоян Ставру.
Слушайте!
Тази неделя ловно-рибарското предаване "И рибар съм, и ловец съм" бе посветено на откриването на ловния сезон. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев анализират заповедта, изпратена до регионалните дирекции по горите, държавните предприятия и ловни сдружения. Слушателите ще научат много и за предварителната подготовка на ловците, както и за..
Проектът "Дигитални деца" спечели първа награда за "Проект на годината 2024" на фондация "Лале". В "Нашият ден" разговаряме с Яна Алексиева , координатор на Националния център за безопасен интернет – за дигиталната сигурност на децата, ролята на възрастните и какви решения предлага награденият проект. Конкурсът "Проект на годината" –..
Все по-решаващо важно е малките животновъдни ферми да могат сами да преработват млякото си по наредба 26. Това е само една от причините фондация "Пендара" да се включи в организирането на курс по сиренарство, който ще се проведе през октомври в гр. София. Основен лектор в този курс е биологът Цветан Димитров, производителят на зеленото сирене от..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо украинският сайт "Бесарабски фронт" след началото на войната в Украйна през 2022-ра започва да излиза на български език и как се опитва да разобличи руската пропаганда у нас, коментира в "Мрежата" по..
Снежана и Михаил Караянчеви живеят в с. Здравец край Варна и градината в двора на къщата им е истински предцивилизационен рай. В нея липсва само растението, за което не сте си помислили, докато четете този текст. Културите там съжителстват в хармония, а градинарите Снежана и Михаил не обработват почвата. Нещо повече – те се стремят и допринасят..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg