"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е заложено да живее до 100-140 години. това, което аз мога да кажа е, че еволюционно от както съществува човекът в началото той е бил вегетарианец и през годините е търсел възможност да съществува.
През годините търсейки своето място сред неприятели и хищници, липса на жилища и променящи се условия на живот, та в началото средната продължителност на живота на човека е била 20 години. През годините човекът изгражда свой дом, започва да опитомява животни и отглежда растения за своето изхранване и тогава той преминава към по-спокоен живот и така продължителността нараства на 30 години. След навлизането на новите технологии и открития през периода на втората световна война продължителността на човешкия живот става 40-45 години. след това навлизат различните медикаменти с развитието на фармацията и сега вече продължителността на всяко десетилетие се увеличава с близо 10 години и сега в развития свят се радват на една продължителност от около 80 години, като предвижданията са скоро да нарасне до 95-100 години.
За това тепърва ще навлизаме в същността на дълголетието, а вече е известно че има ензим теломераза, който е свързан с деленото на клетката. Ензимът теломераза възпроизвежда генетичната последователност, която образува физическия край на хромозомите - теломера. В клетките, които не притежават този ензим или го имат в малко количество, теломерът намалява с всяко делене и накрая клетката умира поради липсата на възможност да се дели и човекът върви към своя край. В бъдеще начина на живот, околна среда и индивидуални качества ще определят и продължителността ни на живот", заяви в предаването "Следобед за любопитните" акад. Атанас Атанасов.
Акад. Атанас Атанасов е водещ български учен, с изключително голяма известност и принос в областта на генетичните биотехнологии и геномиката. Ръководител на Геномния център към СУ „Св. Климент Охридски“, с научни трудове в близо 200 престижни български и чуждестранни издания.
Целият разговор на Ани Костова с акад. Атанас Атанасов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
