Тепърва ще влизаме в същността на дълголетието

"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е заложено да живее до 100-140 години. това, което аз мога да кажа е, че еволюционно от както съществува човекът в началото той е бил вегетарианец и през годините е търсел възможност да съществува.

През годините търсейки своето място сред неприятели и хищници, липса на жилища и променящи се условия на живот, та в началото средната продължителност на живота на човека е била 20 години. През годините човекът изгражда свой дом, започва да опитомява животни и отглежда растения за своето изхранване и тогава той преминава към по-спокоен живот и така продължителността нараства на 30 години. След навлизането на новите технологии и открития през периода на втората световна война продължителността на човешкия живот става 40-45 години. след това навлизат различните медикаменти с развитието на фармацията и сега вече продължителността на всяко десетилетие се увеличава с близо 10 години и сега в развития свят се радват на една продължителност от около 80 години, като предвижданията са скоро да нарасне до 95-100 години.

За това тепърва ще навлизаме в същността на дълголетието, а вече е известно че има ензим теломераза, който е свързан с деленото на клетката. Ензимът теломераза възпроизвежда генетичната последователност, която образува физическия край на хромозомите - теломера. В клетките, които не притежават този ензим или го имат в малко количество, теломерът намалява с всяко делене и накрая клетката умира поради липсата на възможност да се дели и човекът върви към своя край. В бъдеще начина на живот, околна среда и индивидуални качества ще определят и продължителността ни на живот", заяви в предаването "Следобед за любопитните" акад. Атанас Атанасов.

Акад. Атанас Атанасов е водещ български учен, с изключително голяма известност и принос в областта на генетичните биотехнологии и геномиката. Ръководител на Геномния център към СУ „Св. Климент Охридски“, с научни трудове в близо 200 престижни български и чуждестранни издания.