Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Акад. Атанас Атанасов:

Тепърва ще влизаме в същността на дълголетието

Акад. Атанас Атанасов
Снимка: личен архив

"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е заложено да живее до 100-140 години. това, което аз мога да кажа е, че еволюционно от както съществува човекът в началото той е бил вегетарианец и през годините е търсел възможност да съществува.

През годините търсейки своето място сред неприятели и хищници, липса на жилища и променящи се условия на живот, та в началото средната продължителност на живота на човека е била 20 години. През годините човекът изгражда свой дом, започва да опитомява животни и отглежда растения за своето изхранване и тогава той преминава към по-спокоен живот и така продължителността нараства на 30 години. След навлизането на новите технологии и открития през периода на втората световна война продължителността на човешкия живот става 40-45 години. след това навлизат различните медикаменти с развитието на фармацията и сега вече продължителността на всяко десетилетие се увеличава с близо 10 години и сега в развития свят се радват на една продължителност от около 80 години, като предвижданията са скоро да нарасне до 95-100 години.

За това тепърва ще навлизаме в същността на дълголетието, а вече е известно че има ензим теломераза, който е свързан с деленото на клетката. Ензимът теломераза възпроизвежда генетичната последователност, която образува физическия край на хромозомите - теломера. В клетките, които не притежават този ензим или го имат в малко количество, теломерът намалява с всяко делене и накрая клетката умира поради липсата на възможност да се дели и човекът върви към своя край. В бъдеще начина на живот, околна среда и индивидуални качества ще определят и продължителността ни на живот", заяви в предаването "Следобед за любопитните" акад. Атанас Атанасов.

Акад. Атанас Атанасов е водещ български учен, с изключително голяма известност и принос в областта на генетичните биотехнологии и геномиката. Ръководител на Геномния център към СУ „Св. Климент Охридски“, с научни трудове в близо 200 престижни български и чуждестранни издания.

Целият разговор на Ани Костова с акад. Атанас Атанасов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20